Културно кощунство

от Стоян Йотов

Орлов мост печално се превърна в израз на нечии търговски интереси. Въпреки първоначаланта коледна украса, от 16 декември мостът има още една, наложена върху старата. Абсурдното в случая е фактът, че втората украса всъщност е рекламни пана на магазини LIDL. Въпросните пана закриват целия мост (перила, плинт, самите орли и предишната коледна украса).

Допълнение: По последна информация, Орлов мост ще се ремонтира и затова има изградено скеле около него. Дано този ремонт не е като слуха за ремонт на Художествената академия, чието скеле служи за реклами на Самсунг и Сони Ериксон и до днес. . .

Паната бяха поставяни на 16 декември

На инат

Въпреки широко обществено недоволство и сериозен екологичен риск, Шеврон получи разрешение за сондаж в търсене на шистов газ под Добруджа

от Стоян Йотов

Всичко е (почти) ясно. Към  13.12.11г. правителството дава зелена светлина за проучването на находищата от шистов газ в „Блок 1 Нови пазар”. Този блок включва областите  Варна, Добрич, Разград, Силистра, Шумен, Нови пазар и Генерал Тошево. Историята на герберското управление обаче ни е научила, че „всяка заповед е предпоследна”, и дълбоко се надявам случаят с компания Шеврон да е такъв. Защото ако управляващите наистина позволят на американската компания дори само да сондира в търсене на газ, то това би било едно от най-лекомислените, анормално и противообществени решения на правителството. И загубата на доверие в управляващата пария би бил най-малкият проблем на България.

„Шистова лудост”

Истерията с търсенето на шистов газ се очертава като поредния опит човечеството да изсмуче на всяка цена каквото може от тази планета. Изпозлвам „на всяка цена”, защото технологията за добив на шистов газ преспокойно би намерила място в класация за най-вредните изобретения на човешкия „гений”.

Проблемът е, че методът „франинг”, използван от компании като БНК Петролиум, Шеврон, Талисман Енерджи, Ексон-Мобил и Маратон ойл за търсене и добива на шистов газ е нито идеален, нито сигурен.

Технологията включва няколко етапа. Шистите, или шупли, пълни с газ, са разположени на дълбочина, варираща от 3000~6000м., т.е под подпочвените водни басейни. За да стигне до газовата шупла, сондата прави дълбок пробив, минавайки през въпросните подземните води. Целта на сондата е да вкара в шуплите с газ много (наистина много) вода под високо налягане, примесена с химически добавки, и под влиянието на високото налягане и химическите добавки газът да се избие и тръгне към повърхността. Единствената разлика между търсещо сондиране и постоянния добив е количеството вода и броят сонди.

Тоест, имаме дълбок пробив в земната кора (опасност от мини трусове). Налице е и минаване през подземните водни резервоари, вкарване на друга вода, примесена с химически добавки, някои от които доказано канцерогенни (опасност от трайно замърсяване на естествени питейни водоизточници). Освен това, част от водата за добив на шистов газ не може да се изтегли обратно на повърхността (замърсяване на подземни пластове). А изтеглената се складира в открити резервоари, изложени на елементарното явление изпарение (опасност от  канцерогенен дъжд).

„В Деветашката пещера стана, да се готви Добруджа”*

Една от най-безумните идеи е житницата на България – Добруджа, съвсем съзнателно да бъде изложена на огромния екологичен риск. Да, същото парче земя, за което хиляди българи са се жертвали, което винаги е изхранвало и все още храни народа ни, и което е един от крепителите камъни  на българското земеделие. Да, въпреки многото екологични опасности, земеделското и сантименталното значение на Добруджа, от няколко месеца герберското правителство води една неадекватна политика, миришеща от далеч на търговки интереси, липса на съвест и отговорност.

Примерите за национална безотговорност са многобройни. Позициите на управляващите по въпроса за шистовия газ са абсурдно разнообразни. Като „Няма да проучваме за шистов газ”. През  „Шистов газ ни е нужен, за да си осигурим енергийна независимост” и „Шистовият газ е от национално значение”. И „Проучването и добивът на шистов газ, ще станат при условие, че са безопасни за хората и околната среда“  и обратното - „Ако продължат да го дразнят, ще подпише на инат за шистовия газ”. До „Нека проучим за шистов газ, пък после ще мислим за концесия”, звучащо като „След проучванията достатъчно ще сме съсипали природата, дай поне келепир да има”.

Всъщност в решенията на правителството има няколко фундаментални грешки. Едната е самото решение да се дупчи Добруджа с оглед на обществените страхове и големите екологични опасности. Втора грешка е осъществената през лятото тихомълком промяна в закона за подземните богатства и в сегашен вид той гласи, че проучванията не трябва да грозят само застрашените животински видове(но не и водите и почвите). Третият гаф е самият избор и безрезервната вяра в американската Шеврон - компания, причинила последната си екологична катастрофа само преди месец в бразилската акватория на Атлантика, компания, изгонена от няколко държави и с която Еквадор води 8 годишен дебат на стойност 8 млрд. долара. Сляпата вяра в Шеврон ясно си пролича в заблуденото изказване на Трайчо Трайков от 11 декември: „В договора е записано, че компанията носи неограничена отговорност за нанесени щети и евентуално замърсяване. Това означава, че "Шеврон" ще трябва да плати щетите и възстанови средата, ако я наруши.”.

И това на фона, че и „Непобедимите 2” носеха пълна отговорност, а какво се случи в крайна сметка в Деветашката пещера?

Но може би най-голямата грешка е основната теза на управляващите - „Шистов газ ни е нужен, за да си осигурим енергийна независимост”. Това е абсолютно невярно с оглед на бъгларското законодателство. По закон природните богатства са собственост на държавата, от една страна, а от друга, концесионерът получава пълни права върху тях в следствие от концесия, а държавата получава само пари. Тоест, ще си купуваме собствения газ, а производството е за сметка на нашата природа. При все, че с една газова тръба от Гърция/Турция си осигуряваме друга възможност за доставки, и най-вероятно на по-добра алтернативна цена.

Кучето си лае, керванът си върви

Дебатът за или против добива на шистов газ, ако въобще може да се нарече дебат, печално следва примера на други обществени въпроси. Медийното затъмнение е пълно, като новини се появяват само помежду другото. Експертите сякаш спят зимен сън, оставяйки обществото да търси информация от интернет и чуждите медии.

Междувременно правителството действа еднолично, убедено в собствената си безпогрешност, без особено да се вслушва в недоволните граждани, еколози, организации. Сценарий, повтарящ се за пореден път. Със забележката, че днешната продукция няма да ни донесе нито евтино парно, нито нарастване на БВП, нито енергийна независимост, а само тежки последици.

Не дупчете плодородна Добруджа!

Въпросът за шистовия газ е проблем на отговорността. И няма значение дали ще бъде разрешен чрез нова вълна протести, референдум от президента (което би било и акт достойно оттегляне), промяна на законодателството или  масови уволнения на некадърни министри и инспектори на дирекциики. Самата идея плодородна Добруджа да се превърне в опитен полигон за опасни добиви трябва неотлъчно да върви ръка за ръка с мораториум върху дупченето на земята.

Една стара индианска поговорка гласи: "Ние не сме наследили природата и земята от нашите бащи, а сме я взели назаем от нашите деца!”. Кой би искал неговите деца утре да плащат за грешките на днешни меркантилни политици?

* Какво се случи в Деветашката пещера? - http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/11/21/1209194_prilepite_v_peshterata_v_koiato_se_snima_nepobedimite/

"Черният ангел" - дебютният роман на Иван Русланов

За Иван Русланов без задръжки мога да кажа, че той е един изгряващ "човек на изкуството". Наистина. Той притежава , по мое наблюдение, интересен и уникален характер, присъщ на хора, за които исксутвото е работа, хоби, живот. В един момент може да бъде много отвеян, и в следващия изведнъж да се съсредоточи и създаде шедьовър пред очите ти.

Затова и много се радвам, че той получи своята първа възможност да покаже на какво всъщност е способен. А именно - да издаде първия си роман, озаглавен "Черният ангел - раждането на един от нас". 

Във връзка с премиерата, която ще се проведе на 21 декември 2011г. /за повече подробности - карето в дясно и края на този материал/, публикуваме рецензията на книгата, съставена от издателство "Буквите", и демо с първите 80 страници от книгата. 

Пожелаваме на Иван много успехи и ще чакваме продължението на "Черният ангел"!

Рецензия на книгата "Черният ангел":

"„Във фантастиката има най-много истина” прочетох онзи ден някъде из социалните мрежи. И въпреки, че в първа част на романа, която държите в ръцете си реалността намира малко отражение, To е правдиво и стряскащо – привидно безразличие, което прикрива дълбокия страх от това, да не изпъкнеш над тълпата, да не си по-различен, да не те нарочат... Кой супергерой би издържал да помага на същества, толкова уплашени, чак неспособни да оценят жестовете му? 

Дуел на титани. С тези думи може да се определи целия роман „Черният ангел”. Роман на противоположности, на противопоставяне. Не само чисто техническото противопоставяне на характери и герои, а борбата между страха и дълга. Роман за израстването, за дългият път през който преминава всеки един герой на нашето време, бил той притежател на суперсили или не. За борбата със страхът от отхвърляне, от липсата на подкрепа.

Романът „Черният ангел ” е своеобразно изследване на психологическите пречки, с които би се сблъскал Батман – да кажем – ако попадне на нашите географски координати. Ще се приспособи ли? Ще успее ли ден след ден, без ничия подкрепа да изпълнява дълга си, да се бори със злото във всичките му измерения... Ще спечели ли той нашата обич, подкрепа и уважение? Или може би ще бъде изкормен в опит да отгатнем как е създаден, за да можем да си направим друг, само че изцяло под наша власт... 

Черният ангел, като Прометей трябва да открадне огъня, този път не от боговете, а от онова тайно тясно долапче, в което самите ние сме го скрили, трябва да го открадне, за да ни го даде отново. Защото - и за мен това е тъжна констатация – все очакваме някой месия да дойде и да ни спаси, да се спусне с космически кораб, самолет от далечна страна или просто да се появи о някъде и да ни измъкне от блатото на робското съзнание.

Какво се случва, когато въпросният месия се появи? Ще го посрещнем ли радушно? Или ще го унищожим с безразличие, със страх, с така любимата ни поговорка „Преклонена глава сабя не я сече”? На всички тези въпроси отговор дава „Черният ангел”."

Демо с първите 80 страници на книгата:

http://bukvite.bg/e-book/swf/demo/ruslanov_demo.swf

Читалище "Николай Хайтов" (на гърба на магазин БИЛА, срещу х-л Плиска)

---

21 декември 2011г.18:30ч.

Страница на събитието: https://www.facebook.com/events/251646521565493/

Клишето на съзиданието

Долустоящата статия е отговор на мнението на Райко Байчев, публикувано наскоро в сайта на вестник „Стандарт”:  

Г-н Байчев, както явно добре сте осведомени за качеството на българските студенти, така трябва добре да се поинтересувате и за причините, даващи Ви основание за подобно, бих казал, едностранчиво твърдение.

Като начало искам да си призная, че се почувствах леко засегнат от Вашето твърдение, осъзнавайки, че може би сте прав, затова отделих малко време в размисли защо всъщност стана така.

В началото на разсъжденията си изходих от функцията на съвременната журналистика, играеща роля на важна трансмисия в развитието на обществото. За съжаление това явно Вие не го разбирате, както и други Ваши колеги. Доказателство за това е текста Ви, който не предполага диалог и ни поставя пред свършен факт. Недопустимо е за един уважаващ себе си журналист да публикува подобен материал, колкото и вярно да е съдържанието му, защото  всеки може да констатира, че гумата е спукана, но това е тъй  просто и очевидно. Във връзка с това искам да Ви попитам, дали бихте се наели да помогнете в смяната й? Питам Ви, защото хората, които анализирайки даден проблем, могат да предложат конструктивно негово решение, са наистина малко. Докато Вие с  тази си „статия” всъщност се доказахте като един посредствен журналист, който само споменава фактите без да предложи на читателите си елементарно задълбочаване в проблема и неговите първопричини. В този ред на мисли смятам, че имате добър шанс за бъдеща реализация в областта на новинарските емисии. Изглежда ще Ви подхожда. Явно неслучайно мнението Ви, публикувано от онлайн изданието на вестник „Стандарт”, звучи по-скоро като стара новина, написана само за да се отчете дейност пред  главния редактор.

С категоричното си мнение, Вие всъщност определихте образователната ни система като неудовлетворяваща и имате право- тя е тежко болна и се нуждае от лечение. Установих, че Вие сте един млад журналист и сте продукт на същото образование, което неусетно осъдихте. Затова нямате моралното право да съдите българският студент (в масовия си вариант), понеже той е просто жертва на тази отдавна дефектирала система, част от която сте и Вие. Вашите усилия трябва да бъдат насочени в посока разобличаване и градивна критика. Друго е поколението, което „рушеше”, строейки безброй дискотеки в Студентски град.  Апропо, освен дискотеки в Студентски град, няма нито една библиотека. Друг фактор е остарялата материална база на университетите. Те от своя страна са пълни с посредствени или най-малкото немотивирани за работа преподаватели. Мижавото финансиране на учебните заведения на глава от стадото, пречи за реална пресявка на талантливите български студенти от слабите такива. Това значи: Българският студент няма условия за пълноценна работа.

Ще кажете: „Добре, но това не оправдава студентите за разхайтения им начин на живот.” Вероятно отново много хора ще се съгласят с вас, но не и аз. Този алгоритъм по който се движи съвременната българска младеж е функция на един модел на поведение, изграден в последните десетилетия и общоприет като нормален. Традиционни ценности отстъпиха място на фалшиви такива. Виновни са родители за лошо възпитание и политици за слабо образование. Вие показахте на всички очевидния резултат. Сега покажете не толкова очевидното решение. Тази тема, която Вие само споменахте, е с много по-дълбоки корени, което явно не Ви е напълно ясно. Не сте научени, че за да се отървеш от бурените, трябва да ги изкорениш, а не просто да минеш с косата отгоре.

В заключение ще кажа, че всъщност напълно Ви разбирам. Та нали и аз само до преди няколко месеца вярвах точно в това, което Вие казвате. С течение на времето обаче осъзнах, че не мога да бъда  съдник на някой, заради грешките на друг. Нужна е крачка напред в тази посока, посоката на съзиданието. Всичко е клише, дори съзиданието, но то остава единствената възможност за раждането на нещо ново и по-добро.  Не клиширайте излишно.

Occupy: Черния петък

За един ден американците изхарчиха сума, равна на 1/5 от БВП на България.

от Стоян Йотов

Масовата истерия в деня, следващ Дена на благодарността в САЩ, отдавна се приема за даденост. А пред нея еуфорията от евтините банани в LIDL или простото наличие на портокали от времето на соца откровено си бледнее. Блъсканиците, сбиванията и палатковите лагери пред магазините се възприемат като нещо нормално, а броят ранени цинично се е превърнал в мерило за успеха на Черния петък.

Тази година далеч не бе изключение. Жена от Лос Анджелис напръска 20 души с лютив спрей в борбата за X-Box конзоли.

В Walmart в Орегон хора се биха за кърпи за баня с невероятната цена от 1,88$. В Северна Каролина в схватката за покупки един мъж дори беше прострелян.

Парадоксално, но лайтмотивът за култ към потъпкването на морални устои и проживотинско поведение не бе в основата на неподправения потрес от Черния петък. Бомбата бе хвърлена в неделя от компанията ShopperTrak, занимаваща се с управление на данни от търговците на дребно и се изразява във финансовото представяне на голямото американско пазаруване.

Въпреки недоброто положение на домакинства, опасенията от втора рецесия и финансов хаос в Европа, Черният петък ‘2011 отбеляза своеобразен рекорд. В сравнение с предходната година, продажбите са се покачили с около 6.6%, а посещаемостта на магазини и търговски центрове с 5,1%. В допълнение, продажбите тази година бележат рекорден 8% ръст, считано  от 2007 година насам. И всички тези цифри, приравнени в реална сума, са красноречиви - 11,4 милиарда долара. (в представените данни, за съжаление, не фигурира информация каква част от изхарчената сума е под формата на кредити)

Прекалено скъпа подкрепа за залязващ модел

От чиста икономическа (и приложима на настоящия пазарен модел) гледна точка, в идеален случай, похарчената от американските граждани сума би представлявала страхотен стимул за икономиката и е доказателство за някакво повишено търсене, от което следва да се повиши и предлагането (от което икономиката тръгва нагоре и генерализирано, всичко са доволни).

В реалния случай обаче ситуацията е много, ама много противоречива. Апогеят на тазгодишния Черен петък се случва в момент, в който движението Occupy: Wall street е набрало широка публичност. А посланието на протестиращите е именно промяна на този заблуден икономически модел, изкристализирал в грандиозния петъчен шопинг. Контрастът бе пълен -  поддръжници на „окупаторите” изразяваха недоволство редом със „зомбираните” тълпи пред представителства на Walmart, Best Buy и търговски центрове в петъчния ден.

Освен това, проконсуматорският пример набира все повече противници както в лицето на „Възмутените” в Европа, така и в примерите за икономическа безизходица на Стария континент. И въпреки, че Европа и САЩ са разделени от Атлантика, то либералният пазар предполага схема на скачени съдове. И логичният въпрос – до какво ще доведе стимулирането на нещо, функциониращо с видими дефекти?

Примамливата промоционална програма и силно надутата продуктова диференциация  успя да свърши своето. Сякаш на инат, за един ден над 100 млн. потребители реализираха сума, равна на 1/5 от БВП на България. Но дали тази тенденция ще се запази? Или е стигнала закономерния си пик и с оглед на придружаващите фактори ще тръгне надолу? Отговорът може би е по-близо от Черния петък ‘2012.

Премиера: "Проект България"

„Проект България” има амбицията да изкара хората от сивотата на града и да ги върне отново сред природата. Студенти правят този късометражен филм, за да излеят своите чувства и мисли и за да изразят своя протест към градската реалност. Над какво разсъждава един млад човек под пръските на внушителен водопад или в подножието на величествена скала? Какво го вълнува в шумния и забързан град? Според авторите българинът е забравил за своята България и има нужда, някой да му помогне да я преоткрие.

Зад лентата стоят Александър Марков и Петьо Врачев, студенти по журналистика в УНСС, а в главната роля ще видим актьорския дебют на Николай Марков. Интересен факт, е че с дублажа се заема един от финалистите на Music Idol 3, Димитър Атанасов. 

Авторите не са избрали и случайна дата, за да покажат на света своя „Проект България”. На 5 декември се отбелязва денят на доброволчеството. Те намират символика в това, защото и техният късометражен филм е създаден с подкрепата на много добри хора. С малко средства, но с много желание и ентусиазъм този студентски филм става реалност. Успява да изрази мислите, усещанията, ценностите, недоволството на едни млади творци. Филмът завършва с изключително силни думи: „Помнете, че има чест има и гордост, помнете, че сме обединени, призвани, дарени и благословени от едно - от нашата България“.

И вие можете да гледате този дебют и да подкрепите авторите - 05 декември, от 16:30ч. в зала „Тържествена” в УНСС.

Facebook: https://www.facebook.com/events/250316431691055/

Наука от първо лице

„Академичен форум за обществена наука” е много повече от формална конференция със скучни презентации и отегчена аудитория.

от Стоян Йотов

Под научната конференция в обществените среди повече се разбира досадно събитие, на което изследователите високопарно се конкурират с дължината на презентации и студии или с броя доведени „по задължение” студенти. А смисълът от представените материали и същността на конференцията – активна дискусия, предлагаща решения и алтернативи, е оставен на произвола на случайното любопитство.

Какво е АФОН?

„Академичен форум за обществена наука”, или АФОН, е всичко това, което конвенционалната научна конференция не е. И въпреки, че тази година ще е едва второто му провеждане, Академичният форум е вече утвърдила се уникална  и значима проява в сферата на българската обществена наука.

В концепцията на форума са залегнали два основни аспекта. От една страна, АФОН не е конференция с еднообразно представяне на изследвания, а начин представените трудове да бъдат реализирани в рамките на оживени и динамични дискусии. И от друга, Академичният форум има мисия - създаването на модел за публичност с активен диалог между учени.

Тоест, форумът е една огромна сцена, на която студенти, докторанти и големи научни светила могат свободно да се срещнат и общуват, обменят опит и наблюдения, изложат своите перспективи. Така млади учени и доказали се експерти имат пълната възможност да представят различни гледни точки, обсъждат използвани научни подходи и методи, да определят позициите си и възможните решения на проблемите, с които са се сблъскали в своята изследователска дейност. Защото тъкмо възможността за комуникация и взаимен научен обмен е един от най-важните аспекти на успешната научна дейност.

И не на последно място – АФОН е свободна трибуна. На нея няма да бъде чут само гласът на учени и експерти. Страничните наблюдатели – студенти и докторанти, имат правото да се изказват и задават въпроси, провокирайки и обогатявайки дискусията.

Първият АФОН

Първият АФОН се проведе по инициативата на група преподаватели от Университет за национално и световно стопанство на 25 и 26 ноември 2010 и категорично надмина очакванията. За два дни общият брой посетители бе над 200, сред тях утвърдени научни изследователи, млади учени, докторанти и студенти.

Рамката на първия Академичен форум бе под надслов „Глобализация и криза: Социално-икономически проекции и предизвикателства”. Тема, която освен актуалност и провокативност, се развиваше и в реална лаборатория – ситуацията на глобална икономическа и ценностна криза.

Така освен научна издържаност и актуалност, в дискусиите се развиваше наука от първо лице –разбираема и достъпна. В диалога по време на отделните сесии живо участваха както панелисти, така и студенти и докторанти. И в крайна сметка съвместна комуникация доведе до една невероятна симбиоза на взаимно изслушване, уважение и обсъждане.

Показателен за успеха на АФОН ’2010 бе заявеното удовлетворение от  участниците. Изказано бе и желание форумът да бъде превърнат в ежегодно събитие.

Форумът ‘2011

Академичният форум ‘2011 следва неотлъчно идеята за научна мрежа, но с младежки привкус. Акцентът тази година е върху младите автори и възможността те да се изявят, обсъждат и самоусъвършенстват. Мнозинството панелисти и модератори ще са студенти и докторанти.

Тематиката - „ИЗбори по време на криЗА”, предлага многообразие от изследователски материал, актуалност на събитията и отново реална лаборатория – президентските и местни избори от октомври 2011г. Последното е много полезно за участниците, защото предоставя възможност за автентичност на дискусиите и очертаване реалната връзка между научната интерпретация и функциониращия обществено-политически механизъм. А реалното приложение на едно твърдение е това, което го прави валидно.

АФОН ‘2011, подобно на предшественика си, ще бъде отново общодостъпен. Очакванията са младите автори и аудиторията студенти да проявят типичен младежки хъс, водейки дискусиите в динамична и активна посока.

В заключение

АФОН е начин да представиш значима и сериозна наука по лесен и достъпен начин, така че всички да те разберат и същевременно да им е интересно. Не правя това кратко заключение на базата прочетено нещо някъде в интернет или преса, а защото бях на АФОН ‘2010. И не възнамерявам да пропусна тазгодишният Академичен форум. Надявам се да се видим там ;)

25 и 26 ноември 2011г.
Университет за национално и световно стопанство - София

http://www.academic-forum.eu/

Facebook: https://www.facebook.com/groups/137578862937959/

Европа на промоция

Какво е Европа? Континент? Друг начин да кажеш Европейски съюз? Синоним на устойчиво развитие? Символ на високо качество на живот? До преди 1-2 години това сякаш наистина беше нещо напълно неопровержимо.

Но последните месеци не наблюдаваме ли спукването на един от най-мащабните публични балони, създавани някога? При всички положения, за добро или лошо Европа беше пробутана на масовият потребител, като висококачествен продукт, пуснат в нещо като коледна промоция. Mного дълга Коледа излезе…

Покрай изминалите съвсем наскоро президентски избори се наслушахме на всякакви интересни изказвания от страна на кандидатите и техните щабове. Както обикновено повечето словоизяви бяха междупартийни пререкания и подхвърляния, но особено впечатление направи и традицията всички да говорят за европейското развитие на България. Възползвайки се от желанието на българина да минава винаги тънко, ръководните тела на българската държава използваха бляскавия имидж на ЕС, за да ни убедят в правотата на извършваните от тях действия.  В следизборната пресконференции на победителите в лицето на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова хиляди пъти беше повторено, че те ще работят за „европейското бъдеще на България”. 

До тук нищо лошо, нали така? Този номер преди няколко години щеше да мине без да породи серия от въпроси, които днес са налице. Наистина ли ЕС е нещо, за което трябва да си мечтаем? Наистина ли сме толкова изостанали или „истинските” европейски страни са толкова напреднали? Трябва ли обезателно да приемем еврото като парична еденица?

В последно време думата европеец стана като че ли е прекалено популярна у нас.  Всеки с повече власт ни убеждава, че въпросното място е едва ли не центърът на съвременната цивилизация. В по-кратък план – бъдещето на целия континент, а в по-далечна перспектива, дори бъдещето на света. 

Европейският съюз се превърна панацея. Системно ни беше втълпявано, че сме некултурни и необразовани. Съзнателно или не много хора поеха посока „на запад”, с други думи Европа.

В тази връзка силно впечатление ми направи присъствието на стикери в градския транспорт на София, призоваващи към европейско поведение. Точният текст беше: „Моля бъдете европейци! Не драскайте и не рушете превозното средство!” Интересен момент. Изглежда моделът за Европа като ултимативна цел както в държавен, така и в личен план е достигнал своята връхна точка на развитие, единствено и само чрез наглото му рекламиране върху, смея да кажа, световният медиен параван. 

Сега какво остава? Ще убеждаваме и африканците да стават европейци, защото така трябва и така е по-добре за тях. Или пък ще приобщаваме в ЕС разни народи от различните краища на света, живеещи все още в родово-общинния строй? Хората не бива да се смятат за второ качество само заради очевидната си непринадлежност към Европа. Да бъдеш културен и образован е въпрос на избор. Европа като място не може да бъде абсолютният и единствен императив в културния живот на човечеството. Не смятам, че трябва да бъдеш европеец, за да не чупиш превозното средство. Защо да не бъда африканец и отново да се возя културно.

От другата гледна точка, икономическите предимства от това да бъдеш част от ЕС сякаш също се оказаха балон, който при това дори не е пълен с хелий. Положението с Гърция, проблемите на Португалия, а да не забравяме и падането от власт на Берлускони в Италия като че ли почнаха да подкопават вярата в ЕС като икономическа организация. Дали това се дължи на кризата? Или пък на тоталния провал на икономическата система? А може би и двете заедно? Не започнаха ли да се прокрадват съмнения в българското обществено пространство относно това дали ЕС ще ни осребри магистралите, строени с такава любов?

Едно е сигурно, в съвременния свят на пазарна икономика, най-често „на промоция” са неща с изтичащ срок на годност или със съмнителни технически качества. Изключително рядко евтиното е качествено (в това като че ли се състои един от най-големите провали на тази система, но рискувам да се отклоня от основната си мисъл). В този ред на мисли, много от действията на Европейският Съюз са продиктувани от егоистични подбуди. Не случайно се появи и вицът, че ЕС е „нанесъл мащабна помощ на Гърция, въпреки очевидното й нежелание”.

Нужно е да се обърне внимание на проблемите и да се гледа на реалността, такава каквато е.  Лъжата или по-скоро заблудата не е полезна на никой. Може би Европейският Съюз е добър вариант за търсене на икономическа стабилност, но от друга гледна точка въвеждането на понятието европеец като синоним на нещо, което със сигурност е хубаво, е немислимо. Това не са намалените банани от „лидъла”, тук става на въпрос за сериозни неща. Не случайно тря бва да  предефинираме понятията, а фалшивите модели са недопустими.

Рефренът „Реформа”

Бюджет 2012 се оказа едно огромно прекрояване в последния момент, подлагащо на съмнение собствения си успех.

от Стоян Йотов

Някак закономерно (и по-скоро нужно) бюджет 2012 бива подложен на сценария „реформа”. От една страна, няма обявено решение на настоящото управление, в последствие минало без някакви (или пълни) същностно промени. И от друга, в първоначалния си вид проектобюджетът тотално и наивно се разминаваше с икономическата ситуация в ЕС и перспективи, оценени от ЕК като "достигната мъртва точка и възникнал риск от нова рецесия".

Освен това е напълно излишно да се повдигат дискусии от типа „Защо упорито се твърдеше, че ни очаква 2.9% икономически растеж, под 3% бюджетен дефицит, увеличаване на най-малките пенсии и не-увеличаване на пенсионната възраст, 20лв. повече за минималната работна, отбягване на икономическата буря в еврозоната”. Преди избори лоши новини просто няма.

Свалянето на розовите очила

Както и да бъде описан проблемът, към днешна дата той е сериозен. БВП на България за периода юли - септември е с нулев растеж спрямо предходното тримесечие, а на годишна база се е повишил с едва 1.3%. И междувременно стана ясно, че прогнозите за икономическа стабилност на Стария континент стават все по-негативни. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие пък рязко намали очакванията за растеж в еврозоната от 2 на 0.3%.

В първоначалния си вид проектобюджет 2012 предлагаше едновременно консервативни парични потоци за едни и раздуто финансиране за други, като повсеместно липсваше нужното оптимизиране на разходите. Но след като лично Симеон Дянков призна по време на съвместното заседание на икономическата и бюджетната комисия, че бюджет 2012 се нуждае от промени, то новите очаквания са високи.

Претенциите към екипа на финансовия министър са за реалистичен бюджет, нагоден спрямо мрачната икономическа ситуация, но и предлагащ някакъв стимул за бизнеса и раздвижване на потреблението, крайно нужната реформи във финансирането на МВР и раздутите общински/държавни администрации. Очакванията на пръв поглед са лекомислени, защото става въпрос за генерална смяна в статуквото, упорито пазено вече не знам колко години. Но претенциите са най-доброто възможно решение в настоящия момент, ако изключим взимането на нови и нови кредити или някакъв мазохистичен фалит.

Номенклатура в заплащането

Миналата седмица Финансовото министерство излезе с едно страхотно намерение. Казвам намерение не защото то няма да бъде приложено, а именно защото ще се случи.

На теория предложението комбинира в себе си няколко наистина добри промени - нова схема за заплащане на администрацията, според която чиновническата заплата ще се формира от твърда база + бонуси според извършената работа, а парите за стаж отпадат.

Самите бонуси са разделени на две части. Първата част ще е за изпълнение на задълженията над изискваното, а втората - за изключителни постижения. А преките началници на дадено звено ще определят кой е работил по-всеотдайно и кой по-мързеливо. Освен това новият начин на заплащане е и преход към е-правителство.

На практика обаче нещата са далеч от перфекционизма. Липсва каквато и да е уредба, оказваща критерии за получаване изключителни бонуси. Освен това от новия „резултат-добавка” механизъм са изключени МВР, ДАНС, военните, администрацията на Народното събрание и специализираните структури към президента (все звена със съмнителни постижения). За капак, понастоящем бюджетът на тези институции няма да бъде свиван. А електронната администрация нито се знае кога ще е заработи, нито някой открито говори за нея.

С пълно мълчание от Тотю Младенов

Въпреки пресния подпис „против”, в последния момент Симеон Дянков каза „да” на друга генерална промяна – пенсионната реформа. По учебникарски нещата изглеждат сполучливо – ако не се увеличи пенсионната възраст, то или пенсиите ще си останат ниски и жалки, или самата пенсионна система ще колабира под натиска от увеличаващи се разходи и ниска производителност. (Съвършено друг въпрос е защо изобщо пенсионната система работи на клизма)

Само намаляването на разходи в една система обаче не решава и минимална част от проблема на цялата система. С вдигането на пенсионната възраст с една година ще бъдат спестени 30 млн. лева още догодина, а приходите от вноски ще бъдат с 21 млн. лева повече. Но държавата внася в НОИ близо 2.5 млрд. лева за осигуряването на работещите. Други 600 млн. лв. пък отиват за привилегиите на полиция и военни (лични и здравни осигуровки).  И не на последно място – държавата ежегодно компенсира дефицита на НОИ, като до ноември 2011г, сумата е скромна – 1,39 млрд. лв.  Тоест, за 51 млн. лв. икономии управляващите направиха куп  политически маневри, чрез които губят общественото доверие, а синдикатите се кълнат на протести.

В пенсионната реформа няма заложени и механизми за намаляване на безработицата. А изводът може да е само един – ако догодина отново няма пари, както се очертава, пенсионната възраст отново ще бъде вдигната. Поредна задънена улица.

И в реалността

Ако правителството чака своя звезден момент, то настоящата пространна и критична ситуация е повече от перфектна. Ако „герберите” не действат адекватно сега, то сами ще паднат в капана на собственото си тесногръдие и нерешителност. Проблеми не се решават с частични промени, тактика ПРО обществено недоволство и в крайна сметка само формални реформи.

Ако ГЕРБ наистина искат да „градят България”, необходимото рязане и уравновесяване на институции и механизми трябва да се случи незабавно. Ако ли не, то ГЕРБ ще бъде поредната партия в клуба на политическия декаданс. Очакваме развръзка. . .

Добави в Svejo

Уважаеми читатели,

ние винаги сме следвали една практична и естетически издържава концепция по отношение дизайна на блога "Родени с Вятъра!".

Затова от днес, 17.11.11 сайтът е с нова, лека и най-вече оптимизирана визия, предлагаща по-добро и уютно преживяване в страницата. Сред промените фигурират изцяло нов интерфейс, по-добри шрифтове, по-дълбока социална интеграция с цел бързо споделяне на съдържанието и нова навигационна лента с редица опции.

Нашата основна задача обаче остава - да предлагаме качествени материали и постоянно да развиваме мирогледа на публикациите си.

Пожелаваме Ви приятно прекарване в обновения ни сайт. Надяваме се, че си струва!

от Нане Стоичко до Д-р Стоичков

Да се готви Дянков, БАН ще го награждава с почетно академично звание.

от Стоян Йотов

"Доктор хонорис кауза" (доктор по заслуги) е почетно звание, което се присъжда от висше учебно заведение за заслуги в областта на науката, образованието, културата или обществения живот.

Носители на тази титла могат да бъдат академични личности, общественици, политици. Носителите на званието имат право ежегодно да изнасят публична лекция в университета, присъдил им званието.

Почетното звание има символична стойност. Веднъж прието, то не може да бъде върнато.

Спорът дали Христо Стоичков заслужава почетно звание изобщо е по-скоро излишен. Завидни спортни успехи както в България, така и в световен план, школа за млади футболисти, а отскоро и индикации за дипломатическа кариера са само части от впечатляващата му биография.

Дали обаче призът трябваше да е от ПУ „Паисий Хилендарски” е съвършено друг въпрос. В крайна сметка този ВУЗ развива много „спортно насочени” научни полета – филолози и езиковеди, икономисти, биолози, химици, математици, социолози.

Причината: Христо Стоичков активно съдействал за построяване на спортна зала за университета. Симеон Дянков дори похвали бившия национал за „благородното нахалство” -  "Той непрекъснато ми напомняше за ангажимента и Министерството на финансите отпусна нужните средства” (4 млн.лв. държавни средства - бел.авт.). При все, че земеделците, железничарите, учените и стотици други съсловия вече протестират заради орязан бюджет.

Ако ръководството на ПУ „Паисий Хилендарски” искаше да се отблагодари на Стоичков, то много по-подобаващо би било да кръстят спортния център на името на футболната легенда. Каквато е световната практика.

Историята изненадва и с мълчание за параметрите около обществената поръчка за строежа на спортния комплекс и избора на фирма. Освен това, цялата ситуация седи някак „блажено” в сянката на министър-председателя, който фактически обеща на студентите от ПУ финансиране за спортния обект.

Награждаването на Христо Стоичков прилича много на почетното членство на Бойко Борисов в Съюза на българските художници. С единствената разлика, че Борисов си е взел поука и праща свое подготвено протеже да обере лаврите.

Удостояването с прочитни звания се е превърнало в нещо като масово раздаване изборни кебапчета – евтин PR с манипулативен ефект. Комично! Някакво висше помпане на рейтингов балон. Само си представете евентуалната следваща „изкупителна жертва” – БАН награждава Симеон Дянков заради по-добрия бюджет, осигурен със сътрудничеството на министър-председателя Бойко Борисов.

Христо Стоичков заслужава почетно звание. Но не за сметка на една спортна зала, а заради множеството си успехи през годините, допринесли за българския спорт. И не от университет с научни интереси, далеч от професионалния спорт. Защото като доктор на Христо Стоичков му предстоят публични ежегодни лекции. И нито красноречието, нито завидни познания извън спорта са силните черти на Камата. И вариантът с лекция за футбол пред студенти, изучаващи хуманитарни или точни науки, е меко казано шеговит.

Христо Стоичков не заслужава отличие, поднесено му по начин, обезценяващ същността на званието. Поднесено за сметка на чужд PR и превръщащо футболната ни легенда в научна креатура. 

Като за мезе: БАН(ски) старци

Парите за наука ще се колкото за бездомните кучета, а прогнозата за времето от CNN.

от Стоян Йотов

Впечатленията от проектобюджет 2012 са, че той с почти нищо не се отличава от този за 2011г. Което автоматично означава, че нужните промени няма да се осъществят и ще я караме по старо му – раздут бюджет на МВР + ниска ефективност, сакато здравеопазване и липса на актуализация на доходите спрямо инфлацията.

За учените от Българска академия на науките новината за държавната им субсидия бе като парен чук. При ясно изразената позиция, че 59 млн. лв. са крайно недостатъчни и институтите вече се чудят как да вържат годината, бюджетът им за догодина е допълнително орязан с 5 млн. лв.  

Финансовият министър е категоричен и неговото праволинейно твърдоглавие вече взе да идва в повече. Ако фразата му „феодални старци” навремето бе приета като смесица от политически гаф и проста дезинформираност, то настоящите му действия и декларирани реформи за aкадемията (включително евентуалното и закриване) открито насочват вниманието към целенасочено подкопаване и саботиране целостта на БАН.

Етикетът „Реформа”

Симеон Дянков е добре оформен продукт на Световната банка. Извличането на печалба от всяка дейност и закриване на губещите звена са в основата на житейската финансова философия. И логично реформите на правителството следват този модел. Като на моменти дори в името на гонения резултат се потъпкват морал и традиции.

Случаят с Българска академия на науките не прави изключение. На БАН се гледа като на БДЖ -  на губещо търговско звено, в което ежегодно се  наливат невъзвращаеми средства и в което досегашните реформи не са донесли нищо удовлетворяващо.

Аналогично с БДЖ, и за Българска академия на науките присъства една генерална Майка на реформите, чакаща реализация. А именно идеята на просветният министър Игнатов (който сам се издаде, че не знае колко души работят в БАН) науката да се „подели” между академията и университетите, от което в крайна сметка да произлезе едно хибридно начинание, което да е много икономично на бюджета.

Проблемът с БАН обаче е фундаментален. Науката не се строи или сглобява, нито е доходна от днес за утре. Академията не може просто да се превърне в едно „печелившо предприятие, произвеждащо наука”. Нито да си кооперира с университетите, защото работата на университетски катедри и научен институт има различен характер, а и материалната база във вузовете е или много стара, или направо липсваща.

Атака срещу науката

С просто око се забелязва, че в твърденията на учените за атака срещу академията и липсата на диалог с управляващите не са  неоснователни.

Финансовият гърч с постепенно орязване на бюджета става все по-брутален със всяка следваща година. Натискът включва намаляване на  работните заплати на трудещите се в БАН /средната заплата в академията е по-ниска от възнаграждението на шофьор от градския транспорт/. И спиране на парно, ток или вода, принуждавайки изследователи и сътрудници да работят при мизерни условия. И всичко на фона, че през 2010г. в БАН бе осъществена реформа, от която 1400 души бяха уволнени, а 27 институти бяха закрити и/или приобщени към други.

Пълен абсурд (и неприкрито лицемерие) е и факта, че в бюджет 2012 отделените средства за бездомните кучета са колкото за наука – 50 млн. лв.

Протест след протест

Козовете обаче не са на страната на БАН. Медиите отдавна са създали впечатлението, че в академията само правят прогноза за времето и мерят земетресенията. В тон с всеобщата заблуда Симеон Дянков заяви, че ще взимаме метеорологична прогноза от CNN, ако БАН не функционира (CNN от своя страна взима  прогноза от международните институти, включително и БАН).

Обществото не се трогва от протестиращите учени и медиите следват обществения интерес, слабо отразявайки научните достижения на БАН. Някак си помежду другото във вторник се появи новината, че уред на академията е част от руска междупланетна програма. И за справка, за последните години в БАН има спечелени над 600 проекта с европейско финансиране.

Не на последно място има роля и министър-председателят Бойко Борисов. С оглед на дълбокия конфликт между ръководения от него кабинет и учените, той „отговорно” рита футбол и търси спонсор на „закъсалия” ФК Левски, защото го „боли” от случващото се в отбора.

Как се прави наука?

Науката е като остров. Инвестира се нужната сума, осигурява се спокойствие и сигурност на хората, отдали се на интелектуалната дейност и се чака. Прогресът в науката се оценява от независими световни структури и на базата доклада им се определя финансиране по приоритети. Науката се отплаща в дългосрочен период и е показател за еманацията на съответната нация. И преди всичко, науката се твори.

Президентът, който не искаше да става Президент

Ще успее ли Росен Плевнелиев да изпълнява задълженията, които категорично отричаше преди  броени месеца?

от Стоян Йотов

Максимата „Всяка заповед е предпоследна” е характерна черта на настоящото управляващо правителство. Плоският данък, социалните осигуровки или акцизите върху горивата са само част от портфолиото сектори, за които с еднаква лекота се взимат и в последствие отмятат решения. Изборната кампания също не бе изключение.

„Ще се съпротивлявам!”

Росен Плевнелиев не искаше да се кандидатира за президент. Той се представяше като принципен човек, прагматик, държащ да изпълни поетите служебни задължения. А именно – ръководенето на МРРБ, значимите инфраструктурни проекти и прилежащото европейско финансиране. Росен Плевнелиев дори заяви в интервю за бТВ, че той разбира от строителство и като експерт иска да работи конкретно в тази сфера. В същото гостуване на „Тази сутрин” вече настоящият президент заяви, че смята за безотговорно „един министър да подскача от ден на следващ в една или в друга работа”.

(Но не на всяка цена)

Факт е обаче, че Росен Плевнелиев се включи в кандидат-президентската кампания. Паралелно с това подаде и оставка за министерския си пост, вместо да излезе в отпуск. Две постъпки, противоречащи на строго декларираната философия. Едва ли промяната е в следствие от рязка промяна във вижданията и представите, особено за 47 годишен успял бизнесмен.

Несъмнено партийното влияние е изиграло съществената роля за кандидатурата на Плевнелиев. Той бе министърът с най-висок рейтинг в правителството, като популярността му дори надминаваше тази на министър-председателя, автоматично превръщайки го в сигурен коз. Освен това бившият министър на МРРБ бе чист – за двете години управление около него липсваха сериозни скандали и афери. Той бе и един от основните персонажи, създаващи впечатлението, че правителството „работи”. Освен това, Росен Плевнелиев е добър „гербер”, демонстрирайки приемственост с правителствената политика и отбягвайки публични пререкания с министър-председателя.

На дневен ред

По-скоро очаквано, отколкото изненадващо, Росен Плевнелиев стана новия български държавен глава. И независимо, че встъпва в длъжност през януари догодина, към него вече има големи очаквания.

Росен Плевнелиев даде сериозни заявки за „модерна” и „европейска” президентска политика в предизборната кампания. Въпреки абстрактното значение на понятията, в настоящия момент те предполагат конкретна ангажираност на държавния глава по наболели теми.

Изпълване на президентската институция със смисъл и прозрачност е безспорно най-очакваният акт от обществото. За двата мандата на Георги Първанов масово се смята, че президентът има роля само по Гергьовден/Великден/Коледа и Нова година, участия в благотворителни кампании и раздаване на ордени, съпроводено от пищни коктейли.

В предизборната си кампания Росен Плевнелиев заяви, че ще работи за създаване на работещ модел за диалог с бизнеса, неправителствени организации, професионални съсловия и обикновени граждани. Това е критически важно за осмисляне на президентската институция като функциониращ коректив на изпълнителната власт.

Теми като енергийните перспективи, ресурсната независимост на страната и решаване на спора между БАН и твърдоглавия Симеон Дянков  ще са знакови в бъдещите двустранните срещи.

Освен това българите жарко чакаме инициирането на референдуми по важните за нас въпроси. Росен Плевнелиев само би изгубил, ако потъпче народната надежда.

Като върховен главнокомандващ се очаква от новия държавен глава да инициира и активна реформа в структурата и модернизацията на армията, връщайки предишната слава и гордост на българските военни.

Обществото гледа и към освежаването дипломатическия състав зад граница. Росен Плевнелиев обеща, че ще отзове посланици, служили в редиците на ДС. Крайно време е едногодишният спор между президентството и правителството да бъде решен.

Всички погледи към новия строител на България

Ще успее ли новия държавен глава да се справи с очакванията и задълженията, в които сам не вярваше допреди няколко месеца? От една страна, малкото време за подготовка би провокирало оценяване на съществените държавни ангажименти. А осъзнатия дълг формира амбиция за отговорна работа. Доверието от избирателите пък изглежда добра отправна точка.

За много българи същественият въпрос обаче е: Чий президент е Росен Плевнелиев? Дали е надпартийната кандидатура, за която той неубедително се самодекларира? Или е  „президент-аватар”, за което много факти намекват. Като резкия завой от заявената философия на бившия строителен министър. И изказванията на министър-председателя, че „изборите на II тук са между Бойко Борисов и Ахмед Доган” и „ако не беше ГЕРБ, кой щеше да бъде Росен Плевнелиев днес?”. За капак, в победната нощ шефът на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов се похвали спечелен облог с Бойко Борисов. А басът гласи, че който и да бил кандидат -президента на ГЕРБ, щял да спечели изборната надпревара.

В полза на новобранеца

Равния старт е презумпция и въпреки интригите, Росен Плевнелиев има шансове да стане успешен и деен президент. Еуфорията от победата ще държи влага достатъчно, за да може новият държавен глава да докаже, че не играе по свирката на Бойко Борисов. Стига сам да си повярва.

Интервюто на Росен Плевнелиев пред бТВ:

Контролирана демокрация

Урок по изборна режисура: Административен хаос за максимизиране на резултатите.

от Стоян Йотов

Едва ли някой е предполагал, че избори с етикет „демократични” могат да се омажат толкова.  От изборната кампания - иронична подигравка без активна агитация, с неенергични кандидати и тотална липса при очерка и обосновката на политическите платформи се стигна до изборна неделя, повсеместно белязана от липсата на достатъчен брой избирателни секции, утежнена процедура за гласуване, грешни разчети за времевите граници на изборния ден и неподправено неопитни членове в някои СИК.

Черешката на гафовете обаче отива при предаването на изборна документация в малките часове на понеделнишкото утро. Стотици представители на избирателни комисии бяха принудени да прекарат нощта пред съответните им ОИК. Някои спаха върху бюлетини и протоколи, други пък отнесоха изборните материали със себе си вкъщи (или където и да е), а трети направо си колабираха. А сагата продължава. . .

Грешно разчетени сигнали

Наивно е да се твърди, че на съдбата е скучаела и целият изборен безпорядък е плод на прищевките ѝ. Още решението за избори 2в1 бе съпроводено от известна доза скептицизъм и недоволство едновременно от политици (разбира се не-гербери) и общественици. Дискусиите варираха от вече баналната тема за бюлетини с дължина на някои магистрален ЛОТ, през изборната полиция, която революционно щяла да пресече купуването на гласове, до основателни (и пренебрегнати) опасения за правотата на вота.

Не липсваха и хвалби за осъществени икономии от страна на ЦИК за евтин вот. Май точно евтините избори, изразени в по-малко избирателни секции и тънка хартия за определени райони ще се окажат една от предпоставките за изборната бъркотия, продължаваща вече няколко дни.

Пренебрегването на темата за правотата на вота обаче се отличава с прикрита целенасоченост. Управляващите (и организатори на вота) ни убеждаваха всячески, че изборите ще бъдат перфектни. Не липсваше и гордост в обявяването на подписания договор с организацията „Прозрачност без граници”. Интересното в случая е какво са имали в предвид герберите под „перфектни” – добре организирани или изгодно подготвени.

Анархия като кукла на конци

Цялата ситуация подозрително напомня на събитията в Либия. Не че либийците горещо желаеха демокрация и детронирането на Кадафи, но Западът искаше. С ловка и подходяща пропаганда се създаде илюзията, че в Либия цари хаос и се лее кръв. Намесата на НАТО и ООН бе  „основателна” и „неизбежна”.

У нас създалият се хаос свърши своето. В следствие опашките, които отговаряха на 85% активност, а не на оценените реални 50 пункта хората се кълнят да не гласуват на II тур. Представители на избирателни комисии заплашват с бойкот изборите идната неделя. Бюлетини се разнасят навсякъде и под всякаква форма, като само с каруци още не са били транспортирани. В зала „Универсиада” дори се стигна до скандирания „Мафия” и „Не сме кучета” от страна на представители на СИК. Парадоксално, но медии не бяха допуснати до щабовете на ОИК. Затова пък двама депутати от ГЕРБ - Станислав Иванов и Иван Божилов сновяха около преброителите в залата. Първият дори бе заснет да носи и чувал с бюлетини.

Управляващите режисираха една изборна анархия, обличайки я в чисти и невинни одежди. Оправдания като объркани протоколи, невалидни бюлетини, няколко вота наведнъж или нужда от ръчно броене се раздават като бонбони на панаир, А междувременно, в привидния хаос PR балонът бе спасен, крайните резултати нагодени спрямо exit pool, важните административни крепости спасени, а електоратът масово отвратен и отказан от втори тур.

Няма да преувелича, ако заключа, че цялата изборна акция граничи с национална измяна. Чл. 59. Ал. 1 от Конституцията гласи: Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона. Защо още не сме потърсили справедливост? 

Видео: БГ НЕС и YouTube:

Следизборно

Искам да отправя специален поздрав към всички избиратели, насочен най-вече към тези, които смятат, че са направили правилният избор. Песента е избрана на случаен принцип...

http://vbox7.com/play:a9ee03a8

За предстоящите избори

Настоящата статия е само и единствено израз на авторско мнение. Статията не е платена публикация от някой от предизборните щабове.

След по-малко от 2 дни България ще търси своя президент. Дали ще намери достоен човек за поста е съвсем друг въпрос.

Не бива да пропускаме и една съществена подробност - много хора наистина не ги е грижа кой ще бъде следващият ни държавен глава. Някои гласуват заради кебапче в хлебче, други пък изобщо не си правят труда да стигнат до избирателните урни.  На фона на тази мила картинка е редно да се запитаме как стигнахме до тук?