сряда, 26 октомври 2011 г.

Контролирана демокрация

Урок по изборна режисура: Административен хаос за максимизиране на резултатите.
от Стоян Йотов

Едва ли някой е предполагал, че избори с етикет „демократични” могат да се омажат толкова.  От изборната кампания - иронична подигравка без активна агитация, с неенергични кандидати и тотална липса при очерка и обосновката на политическите платформи се стигна до изборна неделя, повсеместно белязана от липсата на достатъчен брой избирателни секции, утежнена процедура за гласуване, грешни разчети за времевите граници на изборния ден и неподправено неопитни членове в някои СИК.

Черешката на гафовете обаче отива при предаването на изборна документация в малките часове на понеделнишкото утро. Стотици представители на избирателни комисии бяха принудени да прекарат нощта пред съответните им ОИК. Някои спаха върху бюлетини и протоколи, други пък отнесоха изборните материали със себе си вкъщи (или където и да е), а трети направо си колабираха. А сагата продължава. . .

Грешно разчетени сигнали

Наивно е да се твърди, че на съдбата е скучаела и целият изборен безпорядък е плод на прищевките ѝ. Още решението за избори 2в1 бе съпроводено от известна доза скептицизъм и недоволство едновременно от политици (разбира се не-гербери) и общественици. Дискусиите варираха от вече баналната тема за бюлетини с дължина на някои магистрален ЛОТ, през изборната полиция, която революционно щяла да пресече купуването на гласове, до основателни (и пренебрегнати) опасения за правотата на вота.

Не липсваха и хвалби за осъществени икономии от страна на ЦИК за евтин вот. Май точно евтините избори, изразени в по-малко избирателни секции и тънка хартия за определени райони ще се окажат една от предпоставките за изборната бъркотия, продължаваща вече няколко дни.

Пренебрегването на темата за правотата на вота обаче се отличава с прикрита целенасоченост. Управляващите (и организатори на вота) ни убеждаваха всячески, че изборите ще бъдат перфектни. Не липсваше и гордост в обявяването на подписания договор с организацията „Прозрачност без граници”. Интересното в случая е какво са имали в предвид герберите под „перфектни” – добре организирани или изгодно подготвени.

Анархия като кукла на конци

Цялата ситуация подозрително напомня на събитията в Либия. Не че либийците горещо желаеха демокрация и детронирането на Кадафи, но Западът искаше. С ловка и подходяща пропаганда се създаде илюзията, че в Либия цари хаос и се лее кръв. Намесата на НАТО и ООН бе  „основателна” и „неизбежна”.

У нас създалият се хаос свърши своето. В следствие опашките, които отговаряха на 85% активност, а не на оценените реални 50 пункта хората се кълнят да не гласуват на II тур. Представители на избирателни комисии заплашват с бойкот изборите идната неделя. Бюлетини се разнасят навсякъде и под всякаква форма, като само с каруци още не са били транспортирани. В зала „Универсиада” дори се стигна до скандирания „Мафия” и „Не сме кучета” от страна на представители на СИК. Парадоксално, но медии не бяха допуснати до щабовете на ОИК. Затова пък двама депутати от ГЕРБ - Станислав Иванов и Иван Божилов сновяха около преброителите в залата. Първият дори бе заснет да носи и чувал с бюлетини.

Управляващите режисираха една изборна анархия, обличайки я в чисти и невинни одежди. Оправдания като объркани протоколи, невалидни бюлетини, няколко вота наведнъж или нужда от ръчно броене се раздават като бонбони на панаир, А междувременно, в привидния хаос PR балонът бе спасен, крайните резултати нагодени спрямо exit pool, важните административни крепости спасени, а електоратът масово отвратен и отказан от втори тур.

Няма да преувелича, ако заключа, че цялата изборна акция граничи с национална измяна. Чл. 59. Ал. 1 от Конституцията гласи: Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона. Защо още не сме потърсили справедливост? 

Видео: БГ НЕС и YouTube:


понеделник, 24 октомври 2011 г.

Следизборно


Искам да отправя специален поздрав към всички избиратели, насочен най-вече към тези, които смятат, че са направили правилният избор. Песента е избрана на случаен принцип...

петък, 21 октомври 2011 г.

За предстоящите избори

Настоящата статия е само и единствено израз на авторско мнение. Статията не е платена публикация от някой от предизборните щабове.

След по-малко от 2 дни България ще търси своя президент. Дали ще намери достоен човек за поста е съвсем друг въпрос.

Не бива да пропускаме и една съществена подробност - много хора наистина не ги е грижа кой ще бъде следващият ни държавен глава. Някои гласуват заради кебапче в хлебче, други пък изобщо не си правят труда да стигнат до избирателните урни.  На фона на тази мила картинка е редно да се запитаме как стигнахме до тук?

Моят президент

от Стоян Йотов

"ЗАКЛЕВАМ СЕ В ИМЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА СПАЗВАМ КОНСТИТУЦИЯТА И ЗАКОНИТЕ НА СТРАНАТА И ВЪВ ВСИЧКИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ ДА СЕ РЪКОВОДЯ ОТ ИНТЕРЕСИТЕ НА НАРОДА. ЗАКЛЕХ СЕ!"

произнася всеки встъпващ в длъжност Президент на Република България. Тържественият клетвен час обаче, заедно с участията в честванията на Национални празници, патронажа на дарителски кампании и организиране на преми за чуждестранни делегати са се превърнал в единствените жилки, осмислящи петгодишния мандат на Президентската длъжност.

Българската президентска служба изначало не е толкова незначителна, за колкото мнозина я смятат. В каквото малцина я превърнаха. И понеже всички имаме представа за президентската институция, желая ви изложа моята. За „Моят Президент”.

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Избори във време на криза

Чуждата политическа попара отново измести дискусията за средносрочни проекции.
от Стоян Йотов

Настоящите президентски избори, ако изобщо бъдат запомнени, след време ще ги асоциираме като върхов момент на тотално раздаване на „гражданското ни общество”. То сътвори най-монотонната, прозаична и посредствена кампания, на която общо взето е способно. Политици и парламентьори симулират загрижена за бъдещето обществена дейност, медиите представят субективното (и платено) за обективно (и безкомпромисно), докато народът най – открито си заявява позицията на апатия и отегченост. 

неделя, 16 октомври 2011 г.

"Златни" десетилетия


Последните години сме свидетели на абсолютна деградация в отношенията между хората. Като започнем от най-елементарно нещо като липсата на желание да се возим заедно със съседите в един асансьор и завършим с всеобщия морален регрес сред съвременното общество.
Редица фактори допринесоха за това. Масовото безпаричие и безработицата бяха и все още са едни от тях. Появи се завистта и нормално погледа ни беше насочен към паницата на другия. Вярата в човека като в такъв намаля, след като в съществото срещу себе си хората виждаха конкурент за последното свободно работно място, за последния спукан лев.

петък, 14 октомври 2011 г.

Бонус – малус – мегамалус

Бонус за шофьорите с чисто минало, минус за неизрядните водачи и два минуса за тези, които само гледат .
от Стоян Йотов.

С въвеждането електронната полица „Гражданска отговорност” следва и прилагането на системата бонус – малус, осигуряваща финансови отстъпки за водачите на МПС, които не причиняват пътно-транспортни произшествия и по-солени такси за тези шофьори, позволили си своеволия на пътя. Къде и защо тогава мегамалус?

вторник, 11 октомври 2011 г.

Адреналин венозно

Искра недоволство и  лютив спрей предвещават огнен ад идните седмица из целия свят.
от Стоян Йотов.

Хора от половината земно кълбо негодуват. Чувстват се измамени, ограбени, потъпкани. От декември 2007 насам са понесли драстично орязване на жизнения си стандарт. Доходите им са окастрени до минимум, личните спестявания вече са се изпарили, безлики чичковци със сиви костюми са прибрали жилищата на мечтите, а други подобни субекти са сложили подпис върху заповеди за уволнение. Касапницата на инфлацията вече си е каза своето, а светлите перспективи в бъдеще време необратимо са се сгромолясали. Чашата на търпение пресъхна.

петък, 7 октомври 2011 г.

"За държавата и хората или просто едно уточнение"


Не знам дали си спомняте приказките, които сте чели или са ви чели като малки. Всъщност дори е възможно вие да четете на децата си, но това не е от съществено значение. Та там, в приказките, сюжетът често е обвързан с различни истории за сблъсъка добро и зло. Разбира се въпросното зло винаги губеше в последните редове на всяка една от тях, което обаче ярко контрастира с реалния живот и неговото не чак до там справедливо ежедневие. В тази връзка предполагам всички сте били жертви на някакъв вид неправда. Не рядко става въпрос за чисто човешки взаимоотношения като завистлив колега или подобна тривиална история, но сте попадали и в ситуация, в която е нямало кой друг да обвините освен държавата или за да бъдем още по-точни, било ви е най-удобно да обвините държавата.

„Надеждата е в пролите!”

Ще започна с едно откровение. Исках първият ми материал в този блог да не е толкова тежък, колкото очаквам в крайна сметка настоящият да се получи. Възнамерявах да напиша стегната и целенасочена програмна статия. Животът обаче е това, което всъщност се случва, докато си правиш някакви планове. Неочакван беше моментът със събитията в село Катуница и последвалите ексцесии. От опит знам, че за да успееш, трябва да си пластичен. Затова ще карам по същество…..
от Стоян Йотов

Кратка ретроспекция на недоволството.
През изминалата седмица и половина се нагледахме на протестни акции от страна на футболни запалянковци, мотористи, непълнолетни, крайни националисти, хора, облечени с народни носии, партийни активисти, политически лидери, роми.  Май само железничарите не излязоха, но с оглед на много успешните преговори с държавата и те ще намерят своето място на сцената на недоволството.

Интервю вместо увод


Кои сме всъщност?
Едно народно сказание гласи, че собствеността притежава собственика. Ако разширим кръгозора извън материалната представа, то на преди всичко ние сме българи. Без крайни националистични помисли или „патриотизъм на три ракии”. За нас българското самосъзнание е гордо национална принадлежност. С историята ни, традициите ни, стойностните ни културни произведения. Но ако спрем този параграф тук ( както би ни се искало да бъде ), няма обективно да изразим действителността. Наред с българския пламък, в съзнанието ни се преплитат проблемите, несгодите, деградацията и апатията на съществени писти от обществото към разрешаването на бедите ни.

Ние сме млади, зелени, неопитни, студенти, продукт на родния образователен механизъм. Липсват ни определени умения, познания, способности, и ако решим да уповаваме само на образователния апарат, надали ще добием достатъчна начална квалификация или обективност. Но сме амбициозни, надъхани, устремени. Затова ще се опитваме, ще пишем, обмисляме и развиваме, представяме нещата през нашата мирогледна призма.

Ние не сме безразлични и е алогично е да не се опитваме. Въпрос на национална чест, обществен дълг и личностно израстване е да пробваме да анализираме и осмислим важни за нас проблеми, коренящи се в различни нива на динамичното ни общество. Нямаме ни власт или сила да правим реални промени, но притежаваме относителна свобода и желание да изразим нашата гледна точка и евентуално подбудим ( и пробудим ) някого или някои. Защото функционирането на обществото включва изразяване на виждания и мнения, обсъждането им и избирането на най-доброто им решение.

Ние не сме политическа групировка, гражданска организация, обществена платформа или инициативен комитет. Ние сме само двама с отворени очи и чувство за дълг.

Защо точно вятърът?
Родени сме във ветровити времена. Етап на подмяна на системата с друга. Преход. Време на „Вятър на промяната”. Но май промяната си остана необяздена и дива. Водещите промяната не са предпазили очите си от прашните вихри ( или нарочно не са го сторили ). Затова и днес живеем в контрасти ,противоречия и недомислици. Реторично е да се питаме дали искаме това да продължи?

Вятърът е алегория. В идеята за този блог вятърът е един страхотен всеобхватен образ, олицетворение на цикличното, преходното, възходи и падения, доказателство за старото и раждането на новото. Ще вярваме, че вятърът ни е попътен!

Настоящият материал е официалнаната ни представителна статия и ще бъде постоянно наличнa в раздел "Очи в очи"

Кратки начални думи

Днес е 07 октомври. Не сме избирали нарочно тази дата. Намеренията ни даже бяха да стартираме този блог още вчера. Но..

Две думи за две личности.
Четвъртъкът започна с потресаващата новина за смъртта на Стив Джобс. Продуктите и услугите, дело на този гениален и иновационен ум, драстично промениха начина на възприемане на технологията, комуникацията и правенето на бизнес. Стив Джобс си отиде, опитвайки се по свой начин да направи света по-добър.

Днес, от другата, се отбелязват 5 години от убийството на руската журналистка Анна Политковская. Нейните разследвания и разкрития критикуваха властта, изваждайки на показ мръсните тайни на зверства и издевателства. Тя си отиде от този свят, опитвайки се по свой начин да направи света по-добър.

Проектът „Родени с вятъра”.
Днес ние стартираме този блог. Ние сме млади и неопитни, но амбицирани. Не знаем дали притежаваме иновацията на Джобс или критичността на Политковскя, но ще се опитаме. Ще пишем, коментираме, надграждаме. Ще дадем каквото можем, за да допринесем за промяна. Към по-добро, по-хуманно и по-правилно.

Преди да прочетете първата ни статия в този блог [ http://born-with-wind.blogspot.com/2011/10/blog-post_4811.html ], Ви предлагаме да отдадем кратка почит на личностите Стив Джобс и Анна Политковская чрез следното музикално произведение: