сряда, 30 ноември 2011 г.

Премиера: "Проект България"

„Проект България” има амбицията да изкара хората от сивотата на града и да ги върне отново сред природата. Студенти правят този късометражен филм, за да излеят своите чувства и мисли и за да изразят своя протест към градската реалност. Над какво разсъждава един млад човек под пръските на внушителен водопад или в подножието на величествена скала? Какво го вълнува в шумния и забързан град? Според авторите българинът е забравил за своята България и има нужда, някой да му помогне да я преоткрие.

Зад лентата стоят Александър Марков и Петьо Врачев, студенти по журналистика в УНСС, а в главната роля ще видим актьорския дебют на Николай Марков. Интересен факт, е че с дублажа се заема един от финалистите на Music Idol 3, Димитър Атанасов. 

Авторите не са избрали и случайна дата, за да покажат на света своя „Проект България”. На 5 декември се отбелязва денят на доброволчеството. Те намират символика в това, защото и техният късометражен филм е създаден с подкрепата на много добри хора. С малко средства, но с много желание и ентусиазъм този студентски филм става реалност. Успява да изрази мислите, усещанията, ценностите, недоволството на едни млади творци. Филмът завършва с изключително силни думи: „Помнете, че има чест има и гордост, помнете, че сме обединени, призвани, дарени и благословени от едно - от нашата България“.

И вие можете да гледате този дебют и да подкрепите авторите - 05 декември, от 16:30ч. в зала „Тържествена” в УНСС.



сряда, 23 ноември 2011 г.

Наука от първо лице

„Академичен форум за обществена наука” е много повече от формална конференция със скучни презентации и отегчена аудитория.
от Стоян Йотов

Под научната конференция в обществените среди повече се разбира досадно събитие, на което изследователите високопарно се конкурират с дължината на презентации и студии или с броя доведени „по задължение” студенти. А смисълът от представените материали и същността на конференцията – активна дискусия, предлагаща решения и алтернативи, е оставен на произвола на случайното любопитство.

Какво е АФОН?

„Академичен форум за обществена наука”, или АФОН, е всичко това, което конвенционалната научна конференция не е. И въпреки, че тази година ще е едва второто му провеждане, Академичният форум е вече утвърдила се уникална  и значима проява в сферата на българската обществена наука.

В концепцията на форума са залегнали два основни аспекта. От една страна, АФОН не е конференция с еднообразно представяне на изследвания, а начин представените трудове да бъдат реализирани в рамките на оживени и динамични дискусии. И от друга, Академичният форум има мисия - създаването на модел за публичност с активен диалог между учени.

Тоест, форумът е една огромна сцена, на която студенти, докторанти и големи научни светила могат свободно да се срещнат и общуват, обменят опит и наблюдения, изложат своите перспективи. Така млади учени и доказали се експерти имат пълната възможност да представят различни гледни точки, обсъждат използвани научни подходи и методи, да определят позициите си и възможните решения на проблемите, с които са се сблъскали в своята изследователска дейност. Защото тъкмо възможността за комуникация и взаимен научен обмен е един от най-важните аспекти на успешната научна дейност.

И не на последно място – АФОН е свободна трибуна. На нея няма да бъде чут само гласът на учени и експерти. Страничните наблюдатели – студенти и докторанти, имат правото да се изказват и задават въпроси, провокирайки и обогатявайки дискусията.

Първият АФОН
Първият АФОН се проведе по инициативата на група преподаватели от Университет за национално и световно стопанство на 25 и 26 ноември 2010 и категорично надмина очакванията. За два дни общият брой посетители бе над 200, сред тях утвърдени научни изследователи, млади учени, докторанти и студенти.

Рамката на първия Академичен форум бе под надслов „Глобализация и криза: Социално-икономически проекции и предизвикателства”. Тема, която освен актуалност и провокативност, се развиваше и в реална лаборатория – ситуацията на глобална икономическа и ценностна криза.

Така освен научна издържаност и актуалност, в дискусиите се развиваше наука от първо лице –разбираема и достъпна. В диалога по време на отделните сесии живо участваха както панелисти, така и студенти и докторанти. И в крайна сметка съвместна комуникация доведе до една невероятна симбиоза на взаимно изслушване, уважение и обсъждане.

Показателен за успеха на АФОН ’2010 бе заявеното удовлетворение от  участниците. Изказано бе и желание форумът да бъде превърнат в ежегодно събитие.

Форумът ‘2011
Академичният форум ‘2011 следва неотлъчно идеята за научна мрежа, но с младежки привкус. Акцентът тази година е върху младите автори и възможността те да се изявят, обсъждат и самоусъвършенстват. Мнозинството панелисти и модератори ще са студенти и докторанти.

Тематиката - „ИЗбори по време на криЗА”, предлага многообразие от изследователски материал, актуалност на събитията и отново реална лаборатория – президентските и местни избори от октомври 2011г. Последното е много полезно за участниците, защото предоставя възможност за автентичност на дискусиите и очертаване реалната връзка между научната интерпретация и функциониращия обществено-политически механизъм. А реалното приложение на едно твърдение е това, което го прави валидно.

АФОН ‘2011, подобно на предшественика си, ще бъде отново общодостъпен. Очакванията са младите автори и аудиторията студенти да проявят типичен младежки хъс, водейки дискусиите в динамична и активна посока.

В заключение
АФОН е начин да представиш значима и сериозна наука по лесен и достъпен начин, така че всички да те разберат и същевременно да им е интересно. Не правя това кратко заключение на базата прочетено нещо някъде в интернет или преса, а защото бях на АФОН ‘2010. И не възнамерявам да пропусна тазгодишният Академичен форум. Надявам се да се видим там ;)

25 и 26 ноември 2011г.
Университет за национално и световно стопанство - София

вторник, 22 ноември 2011 г.

Европа на промоция

Какво е Европа? Континент? Друг начин да кажеш Европейски съюз? Синоним на устойчиво развитие? Символ на високо качество на живот? До преди 1-2 години това сякаш наистина беше нещо напълно неопровержимо.

Но последните месеци не наблюдаваме ли спукването на един от най-мащабните публични балони, създавани някога? При всички положения, за добро или лошо Европа беше пробутана на масовият потребител, като висококачествен продукт, пуснат в нещо като коледна промоция. Mного дълга Коледа излезе

Покрай изминалите съвсем наскоро президентски избори се наслушахме на всякакви интересни изказвания от страна на кандидатите и техните щабове. Както обикновено повечето словоизяви бяха междупартийни пререкания и подхвърляния, но особено впечатление направи и традицията всички да говорят за европейското развитие на България. Възползвайки се от желанието на българина да минава винаги тънко, ръководните тела на българската държава използваха бляскавия имидж на ЕС, за да ни убедят в правотата на извършваните от тях действия.  В следизборната пресконференции на победителите в лицето на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова хиляди пъти беше повторено, че те ще работят за „европейското бъдеще на България”. 

До тук нищо лошо, нали така? Този номер преди няколко години щеше да мине без да породи серия от въпроси, които днес са налице. Наистина ли ЕС е нещо, за което трябва да си мечтаем? Наистина ли сме толкова изостанали или „истинските” европейски страни са толкова напреднали? Трябва ли обезателно да приемем еврото като парична еденица?
В последно време думата европеец стана като че ли е прекалено популярна у нас.  Всеки с повече власт ни убеждава, че въпросното място е едва ли не центърът на съвременната цивилизация. В по-кратък план – бъдещето на целия континент, а в по-далечна перспектива, дори бъдещето на света. 

Европейският съюз се превърна панацея. Системно ни беше втълпявано, че сме некултурни и необразовани. Съзнателно или не много хора поеха посока „на запад”, с други думи Европа.
В тази връзка силно впечатление ми направи присъствието на стикери в градския транспорт на София, призоваващи към европейско поведение. Точният текст беше: „Моля бъдете европейци! Не драскайте и не рушете превозното средство!” Интересен момент. Изглежда моделът за Европа като ултимативна цел както в държавен, така и в личен план е достигнал своята връхна точка на развитие, единствено и само чрез наглото му рекламиране върху, смея да кажа, световният медиен параван. 



Сега какво остава? Ще убеждаваме и африканците да стават европейци, защото така трябва и така е по-добре за тях. Или пък ще приобщаваме в ЕС разни народи от различните краища на света, живеещи все още в родово-общинния строй? Хората не бива да се смятат за второ качество само заради очевидната си непринадлежност към Европа. Да бъдеш културен и образован е въпрос на избор. Европа като място не може да бъде абсолютният и единствен императив в културния живот на човечеството. Не смятам, че трябва да бъдеш европеец, за да не чупиш превозното средство. Защо да не бъда африканец и отново да се возя културно.

От другата гледна точка, икономическите предимства от това да бъдеш част от ЕС сякаш също се оказаха балон, който при това дори не е пълен с хелий. Положението с Гърция, проблемите на Португалия, а да не забравяме и падането от власт на Берлускони в Италия като че ли почнаха да подкопават вярата в ЕС като икономическа организация. Дали това се дължи на кризата? Или пък на тоталния провал на икономическата система? А може би и двете заедно? Не започнаха ли да се прокрадват съмнения в българското обществено пространство относно това дали ЕС ще ни осребри магистралите, строени с такава любов?

Едно е сигурно, в съвременния свят на пазарна икономика, най-често „на промоция” са неща с изтичащ срок на годност или със съмнителни технически качества. Изключително рядко евтиното е качествено (в това като че ли се състои един от най-големите провали на тази система, но рискувам да се отклоня от основната си мисъл). В този ред на мисли, много от действията на Европейският Съюз са продиктувани от егоистични подбуди. Не случайно се появи и вицът, че ЕС е „нанесъл мащабна помощ на Гърция, въпреки очевидното й нежелание”.

Нужно е да се обърне внимание на проблемите и да се гледа на реалността, такава каквато е.  Лъжата или по-скоро заблудата не е полезна на никой. Може би Европейският Съюз е добър вариант за търсене на икономическа стабилност, но от друга гледна точка въвеждането на понятието европеец като синоним на нещо, което със сигурност е хубаво, е немислимо. Това не са намалените банани от „лидъла”, тук става на въпрос за сериозни неща. Не случайно тря бва да  предефинираме понятията, а фалшивите модели са недопустими.

понеделник, 21 ноември 2011 г.

Рефренът „Реформа”

Бюджет 2012 се оказа едно огромно прекрояване в последния момент, подлагащо на съмнение собствения си успех.
от Стоян Йотов

Някак закономерно (и по-скоро нужно) бюджет 2012 бива подложен на сценария „реформа”. От една страна, няма обявено решение на настоящото управление, в последствие минало без някакви (или пълни) същностно промени. И от друга, в първоначалния си вид проектобюджетът тотално и наивно се разминаваше с икономическата ситуация в ЕС и перспективи, оценени от ЕК като "достигната мъртва точка и възникнал риск от нова рецесия".

Освен това е напълно излишно да се повдигат дискусии от типа „Защо упорито се твърдеше, че ни очаква 2.9% икономически растеж, под 3% бюджетен дефицит, увеличаване на най-малките пенсии и не-увеличаване на пенсионната възраст, 20лв. повече за минималната работна, отбягване на икономическата буря в еврозоната”. Преди избори лоши новини просто няма.

Свалянето на розовите очила
Както и да бъде описан проблемът, към днешна дата той е сериозен. БВП на България за периода юли - септември е с нулев растеж спрямо предходното тримесечие, а на годишна база се е повишил с едва 1.3%. И междувременно стана ясно, че прогнозите за икономическа стабилност на Стария континент стават все по-негативни. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие пък рязко намали очакванията за растеж в еврозоната от 2 на 0.3%.

В първоначалния си вид проектобюджет 2012 предлагаше едновременно консервативни парични потоци за едни и раздуто финансиране за други, като повсеместно липсваше нужното оптимизиране на разходите. Но след като лично Симеон Дянков призна по време на съвместното заседание на икономическата и бюджетната комисия, че бюджет 2012 се нуждае от промени, то новите очаквания са високи.

Претенциите към екипа на финансовия министър са за реалистичен бюджет, нагоден спрямо мрачната икономическа ситуация, но и предлагащ някакъв стимул за бизнеса и раздвижване на потреблението, крайно нужната реформи във финансирането на МВР и раздутите общински/държавни администрации. Очакванията на пръв поглед са лекомислени, защото става въпрос за генерална смяна в статуквото, упорито пазено вече не знам колко години. Но претенциите са най-доброто възможно решение в настоящия момент, ако изключим взимането на нови и нови кредити или някакъв мазохистичен фалит.

Номенклатура в заплащането
Миналата седмица Финансовото министерство излезе с едно страхотно намерение. Казвам намерение не защото то няма да бъде приложено, а именно защото ще се случи.

На теория предложението комбинира в себе си няколко наистина добри промени - нова схема за заплащане на администрацията, според която чиновническата заплата ще се формира от твърда база + бонуси според извършената работа, а парите за стаж отпадат.

Самите бонуси са разделени на две части. Първата част ще е за изпълнение на задълженията над изискваното, а втората - за изключителни постижения. А преките началници на дадено звено ще определят кой е работил по-всеотдайно и кой по-мързеливо. Освен това новият начин на заплащане е и преход към е-правителство.

На практика обаче нещата са далеч от перфекционизма. Липсва каквато и да е уредба, оказваща критерии за получаване изключителни бонуси. Освен това от новия „резултат-добавка” механизъм са изключени МВР, ДАНС, военните, администрацията на Народното събрание и специализираните структури към президента (все звена със съмнителни постижения). За капак, понастоящем бюджетът на тези институции няма да бъде свиван. А електронната администрация нито се знае кога ще е заработи, нито някой открито говори за нея.

С пълно мълчание от Тотю Младенов
Въпреки пресния подпис „против”, в последния момент Симеон Дянков каза „да” на друга генерална промяна – пенсионната реформа. По учебникарски нещата изглеждат сполучливо – ако не се увеличи пенсионната възраст, то или пенсиите ще си останат ниски и жалки, или самата пенсионна система ще колабира под натиска от увеличаващи се разходи и ниска производителност. (Съвършено друг въпрос е защо изобщо пенсионната система работи на клизма)

Само намаляването на разходи в една система обаче не решава и минимална част от проблема на цялата система. С вдигането на пенсионната възраст с една година ще бъдат спестени 30 млн. лева още догодина, а приходите от вноски ще бъдат с 21 млн. лева повече. Но държавата внася в НОИ близо 2.5 млрд. лева за осигуряването на работещите. Други 600 млн. лв. пък отиват за привилегиите на полиция и военни (лични и здравни осигуровки).  И не на последно място – държавата ежегодно компенсира дефицита на НОИ, като до ноември 2011г, сумата е скромна – 1,39 млрд. лв.  Тоест, за 51 млн. лв. икономии управляващите направиха куп  политически маневри, чрез които губят общественото доверие, а синдикатите се кълнат на протести.

В пенсионната реформа няма заложени и механизми за намаляване на безработицата. А изводът може да е само един – ако догодина отново няма пари, както се очертава, пенсионната възраст отново ще бъде вдигната. Поредна задънена улица.

И в реалността
Ако правителството чака своя звезден момент, то настоящата пространна и критична ситуация е повече от перфектна. Ако „герберите” не действат адекватно сега, то сами ще паднат в капана на собственото си тесногръдие и нерешителност. Проблеми не се решават с частични промени, тактика ПРО обществено недоволство и в крайна сметка само формални реформи.

Ако ГЕРБ наистина искат да „градят България”, необходимото рязане и уравновесяване на институции и механизми трябва да се случи незабавно. Ако ли не, то ГЕРБ ще бъде поредната партия в клуба на политическия декаданс. Очакваме развръзка. . .


Добави в Svejo

четвъртък, 17 ноември 2011 г.


Уважаеми читатели,

ние винаги сме следвали една практична и естетически издържава концепция по отношение дизайна на блога "Родени с Вятъра!".

Затова от днес, 17.11.11 сайтът е с нова, лека и най-вече оптимизирана визия, предлагаща по-добро и уютно преживяване в страницата. Сред промените фигурират изцяло нов интерфейс, по-добри шрифтове, по-дълбока социална интеграция с цел бързо споделяне на съдържанието и нова навигационна лента с редица опции.

Нашата основна задача обаче остава - да предлагаме качествени материали и постоянно да развиваме мирогледа на публикациите си.

Пожелаваме Ви приятно прекарване в обновения ни сайт. Надяваме се, че си струва!

сряда, 16 ноември 2011 г.

от Нане Стоичко до Д-р Стоичков

Да се готви Дянков, БАН ще го награждава с почетно академично звание.
от Стоян Йотов


"Доктор хонорис кауза" (доктор по заслуги) е почетно звание, което се присъжда от висше учебно заведение за заслуги в областта на науката, образованието, културата или обществения живот.
Носители на тази титла могат да бъдат академични личности, общественици, политици. Носителите на званието имат право ежегодно да изнасят публична лекция в университета, присъдил им званието.
Почетното звание има символична стойност. Веднъж прието, то не може да бъде върнато.

Спорът дали Христо Стоичков заслужава почетно звание изобщо е по-скоро излишен. Завидни спортни успехи както в България, така и в световен план, школа за млади футболисти, а отскоро и индикации за дипломатическа кариера са само части от впечатляващата му биография.

Дали обаче призът трябваше да е от ПУ „Паисий Хилендарски” е съвършено друг въпрос. В крайна сметка този ВУЗ развива много „спортно насочени” научни полета – филолози и езиковеди, икономисти, биолози, химици, математици, социолози.

Причината: Христо Стоичков активно съдействал за построяване на спортна зала за университета. Симеон Дянков дори похвали бившия национал за „благородното нахалство” -  "Той непрекъснато ми напомняше за ангажимента и Министерството на финансите отпусна нужните средства” (4 млн.лв. държавни средства - бел.авт.). При все, че земеделците, железничарите, учените и стотици други съсловия вече протестират заради орязан бюджет.

Ако ръководството на ПУ „Паисий Хилендарски” искаше да се отблагодари на Стоичков, то много по-подобаващо би било да кръстят спортния център на името на футболната легенда. Каквато е световната практика.

Историята изненадва и с мълчание за параметрите около обществената поръчка за строежа на спортния комплекс и избора на фирма. Освен това, цялата ситуация седи някак „блажено” в сянката на министър-председателя, който фактически обеща на студентите от ПУ финансиране за спортния обект.

Награждаването на Христо Стоичков прилича много на почетното членство на Бойко Борисов в Съюза на българските художници. С единствената разлика, че Борисов си е взел поука и праща свое подготвено протеже да обере лаврите.

Удостояването с прочитни звания се е превърнало в нещо като масово раздаване изборни кебапчета – евтин PR с манипулативен ефект. Комично! Някакво висше помпане на рейтингов балон. Само си представете евентуалната следваща „изкупителна жертва” – БАН награждава Симеон Дянков заради по-добрия бюджет, осигурен със сътрудничеството на министър-председателя Бойко Борисов.

Христо Стоичков заслужава почетно звание. Но не за сметка на една спортна зала, а заради множеството си успехи през годините, допринесли за българския спорт. И не от университет с научни интереси, далеч от професионалния спорт. Защото като доктор на Христо Стоичков му предстоят публични ежегодни лекции. И нито красноречието, нито завидни познания извън спорта са силните черти на Камата. И вариантът с лекция за футбол пред студенти, изучаващи хуманитарни или точни науки, е меко казано шеговит.

Христо Стоичков не заслужава отличие, поднесено му по начин, обезценяващ същността на званието. Поднесено за сметка на чужд PR и превръщащо футболната ни легенда в научна креатура. 

сряда, 9 ноември 2011 г.

Като за мезе: БАН(ски) старци

Парите за наука ще се колкото за бездомните кучета, а прогнозата за времето от CNN.
от Стоян Йотов

Впечатленията от проектобюджет 2012 са, че той с почти нищо не се отличава от този за 2011г. Което автоматично означава, че нужните промени няма да се осъществят и ще я караме по старо му – раздут бюджет на МВР + ниска ефективност, сакато здравеопазване и липса на актуализация на доходите спрямо инфлацията.

За учените от Българска академия на науките новината за държавната им субсидия бе като парен чук. При ясно изразената позиция, че 59 млн. лв. са крайно недостатъчни и институтите вече се чудят как да вържат годината, бюджетът им за догодина е допълнително орязан с 5 млн. лв.  

Финансовият министър е категоричен и неговото праволинейно твърдоглавие вече взе да идва в повече. Ако фразата му „феодални старци” навремето бе приета като смесица от политически гаф и проста дезинформираност, то настоящите му действия и декларирани реформи за aкадемията (включително евентуалното и закриване) открито насочват вниманието към целенасочено подкопаване и саботиране целостта на БАН.

Етикетът „Реформа”
Симеон Дянков е добре оформен продукт на Световната банка. Извличането на печалба от всяка дейност и закриване на губещите звена са в основата на житейската финансова философия. И логично реформите на правителството следват този модел. Като на моменти дори в името на гонения резултат се потъпкват морал и традиции.

Случаят с Българска академия на науките не прави изключение. На БАН се гледа като на БДЖ -  на губещо търговско звено, в което ежегодно се  наливат невъзвращаеми средства и в което досегашните реформи не са донесли нищо удовлетворяващо.

Аналогично с БДЖ, и за Българска академия на науките присъства една генерална Майка на реформите, чакаща реализация. А именно идеята на просветният министър Игнатов (който сам се издаде, че не знае колко души работят в БАН) науката да се „подели” между академията и университетите, от което в крайна сметка да произлезе едно хибридно начинание, което да е много икономично на бюджета.

Проблемът с БАН обаче е фундаментален. Науката не се строи или сглобява, нито е доходна от днес за утре. Академията не може просто да се превърне в едно „печелившо предприятие, произвеждащо наука”. Нито да си кооперира с университетите, защото работата на университетски катедри и научен институт има различен характер, а и материалната база във вузовете е или много стара, или направо липсваща.

Атака срещу науката
С просто око се забелязва, че в твърденията на учените за атака срещу академията и липсата на диалог с управляващите не са  неоснователни.

Финансовият гърч с постепенно орязване на бюджета става все по-брутален със всяка следваща година. Натискът включва намаляване на  работните заплати на трудещите се в БАН /средната заплата в академията е по-ниска от възнаграждението на шофьор от градския транспорт/. И спиране на парно, ток или вода, принуждавайки изследователи и сътрудници да работят при мизерни условия. И всичко на фона, че през 2010г. в БАН бе осъществена реформа, от която 1400 души бяха уволнени, а 27 институти бяха закрити и/или приобщени към други.

Пълен абсурд (и неприкрито лицемерие) е и факта, че в бюджет 2012 отделените средства за бездомните кучета са колкото за наука – 50 млн. лв.

Протест след протест
Козовете обаче не са на страната на БАН. Медиите отдавна са създали впечатлението, че в академията само правят прогноза за времето и мерят земетресенията. В тон с всеобщата заблуда Симеон Дянков заяви, че ще взимаме метеорологична прогноза от CNN, ако БАН не функционира (CNN от своя страна взима  прогноза от международните институти, включително и БАН).

Обществото не се трогва от протестиращите учени и медиите следват обществения интерес, слабо отразявайки научните достижения на БАН. Някак си помежду другото във вторник се появи новината, че уред на академията е част от руска междупланетна програма. И за справка, за последните години в БАН има спечелени над 600 проекта с европейско финансиране.

Не на последно място има роля и министър-председателят Бойко Борисов. С оглед на дълбокия конфликт между ръководения от него кабинет и учените, той „отговорно” рита футбол и търси спонсор на „закъсалия” ФК Левски, защото го „боли” от случващото се в отбора.

Как се прави наука?
Науката е като остров. Инвестира се нужната сума, осигурява се спокойствие и сигурност на хората, отдали се на интелектуалната дейност и се чака. Прогресът в науката се оценява от независими световни структури и на базата доклада им се определя финансиране по приоритети. Науката се отплаща в дългосрочен период и е показател за еманацията на съответната нация. И преди всичко, науката се твори.

сряда, 2 ноември 2011 г.

Президентът, който не искаше да става Президент

Ще успее ли Росен Плевнелиев да изпълнява задълженията, които категорично отричаше преди  броени месеца?
от Стоян Йотов

Максимата „Всяка заповед е предпоследна” е характерна черта на настоящото управляващо правителство. Плоският данък, социалните осигуровки или акцизите върху горивата са само част от портфолиото сектори, за които с еднаква лекота се взимат и в последствие отмятат решения. Изборната кампания също не бе изключение.

„Ще се съпротивлявам!”
Росен Плевнелиев не искаше да се кандидатира за президент. Той се представяше като принципен човек, прагматик, държащ да изпълни поетите служебни задължения. А именно – ръководенето на МРРБ, значимите инфраструктурни проекти и прилежащото европейско финансиране. Росен Плевнелиев дори заяви в интервю за бТВ, че той разбира от строителство и като експерт иска да работи конкретно в тази сфера. В същото гостуване на „Тази сутрин” вече настоящият президент заяви, че смята за безотговорно „един министър да подскача от ден на следващ в една или в друга работа”.

(Но не на всяка цена)
Факт е обаче, че Росен Плевнелиев се включи в кандидат-президентската кампания. Паралелно с това подаде и оставка за министерския си пост, вместо да излезе в отпуск. Две постъпки, противоречащи на строго декларираната философия. Едва ли промяната е в следствие от рязка промяна във вижданията и представите, особено за 47 годишен успял бизнесмен.

Несъмнено партийното влияние е изиграло съществената роля за кандидатурата на Плевнелиев. Той бе министърът с най-висок рейтинг в правителството, като популярността му дори надминаваше тази на министър-председателя, автоматично превръщайки го в сигурен коз. Освен това бившият министър на МРРБ бе чист – за двете години управление около него липсваха сериозни скандали и афери. Той бе и един от основните персонажи, създаващи впечатлението, че правителството „работи”. Освен това, Росен Плевнелиев е добър „гербер”, демонстрирайки приемственост с правителствената политика и отбягвайки публични пререкания с министър-председателя.

На дневен ред
По-скоро очаквано, отколкото изненадващо, Росен Плевнелиев стана новия български държавен глава. И независимо, че встъпва в длъжност през януари догодина, към него вече има големи очаквания.

Росен Плевнелиев даде сериозни заявки за „модерна” и „европейска” президентска политика в предизборната кампания. Въпреки абстрактното значение на понятията, в настоящия момент те предполагат конкретна ангажираност на държавния глава по наболели теми.

Изпълване на президентската институция със смисъл и прозрачност е безспорно най-очакваният акт от обществото. За двата мандата на Георги Първанов масово се смята, че президентът има роля само по Гергьовден/Великден/Коледа и Нова година, участия в благотворителни кампании и раздаване на ордени, съпроводено от пищни коктейли.

В предизборната си кампания Росен Плевнелиев заяви, че ще работи за създаване на работещ модел за диалог с бизнеса, неправителствени организации, професионални съсловия и обикновени граждани. Това е критически важно за осмисляне на президентската институция като функциониращ коректив на изпълнителната власт.

Теми като енергийните перспективи, ресурсната независимост на страната и решаване на спора между БАН и твърдоглавия Симеон Дянков  ще са знакови в бъдещите двустранните срещи.

Освен това българите жарко чакаме инициирането на референдуми по важните за нас въпроси. Росен Плевнелиев само би изгубил, ако потъпче народната надежда.

Като върховен главнокомандващ се очаква от новия държавен глава да инициира и активна реформа в структурата и модернизацията на армията, връщайки предишната слава и гордост на българските военни.

Обществото гледа и към освежаването дипломатическия състав зад граница. Росен Плевнелиев обеща, че ще отзове посланици, служили в редиците на ДС. Крайно време е едногодишният спор между президентството и правителството да бъде решен.

Всички погледи към новия строител на България
Ще успее ли новия държавен глава да се справи с очакванията и задълженията, в които сам не вярваше допреди няколко месеца? От една страна, малкото време за подготовка би провокирало оценяване на съществените държавни ангажименти. А осъзнатия дълг формира амбиция за отговорна работа. Доверието от избирателите пък изглежда добра отправна точка.

За много българи същественият въпрос обаче е: Чий президент е Росен Плевнелиев? Дали е надпартийната кандидатура, за която той неубедително се самодекларира? Или е  „президент-аватар”, за което много факти намекват. Като резкия завой от заявената философия на бившия строителен министър. И изказванията на министър-председателя, че „изборите на II тук са между Бойко Борисов и Ахмед Доган” и „ако не беше ГЕРБ, кой щеше да бъде Росен Плевнелиев днес?”. За капак, в победната нощ шефът на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов се похвали спечелен облог с Бойко Борисов. А басът гласи, че който и да бил кандидат -президента на ГЕРБ, щял да спечели изборната надпревара.

В полза на новобранеца
Равния старт е презумпция и въпреки интригите, Росен Плевнелиев има шансове да стане успешен и деен президент. Еуфорията от победата ще държи влага достатъчно, за да може новият държавен глава да докаже, че не играе по свирката на Бойко Борисов. Стига сам да си повярва.

Интервюто на Росен Плевнелиев пред бТВ: