Очи в очи

Кои сме всъщност?
Едно народно сказание гласи, че собствеността притежава собственика. Ако разширим кръгозора извън материалната представа, то на преди всичко ние сме българи. Без крайни националистични помисли или „патриотизъм на три ракии”. За нас българското самосъзнание е гордо национална принадлежност. С историята ни, традициите ни, стойностните ни културни произведения. Но ако спрем този параграф тук ( както би ни се искало да бъде ), няма обективно да изразим действителността. Наред с българския пламък, в съзнанието ни се преплитат проблемите, несгодите, деградацията и апатията на съществени писти от обществото към разрешаването на бедите ни.

Ние сме млади, зелени, неопитни, студенти, продукт на родния образователен механизъм. Липсват ни определени умения, познания, способности, и ако решим да оповаваме само на образователния апарат, надали ще добием достатъчна начална квалификация или обективност. Но сме амбициозни, надъхани, устремени. Затова ще се опитваме, ще пишем, обмисляме и развиваме, представяме нещата през нашата мирогледна призма.

Ние не сме безразлични и е алогично да не се опитваме. Въпрос на национална чест, обществен дълг и личностно израстване е да пробваме да анализираме и осмислим важни за нас проблеми, коренящи се в различни нива на динамичното ни общество. Нямаме ни власт или сила да правим реални промени, но притежаваме относителна свобода и желание да изразим нашата гледна точка и евентуално подбудим ( и пробудим ) някого или някои. Защото функционирането на обществото включва изразяване на виждания и мнения, обсъждането им и избирането на най-доброто им решение.

Ние не сме политическа групировка, гражданска организация, обществена платформа или инициативен комитет. Ние сме само двама с отворени очи и чувство за дълг.

Защо точно вятърът?
Родени сме във ветровити времена. Етап на подмяна на системата с друга. Преход. Време на „Вятър на промяната”. Но май промяната си остана необяздена и дива. Водещите промяната не са предпазили очите си от прашните вихри ( или нарочно не са го сторили ). Затова и днес живеем в контрасти ,противоречия и недомислици. Реторично е да се питаме дали искаме това да продължи?

Вятърът е алегория. В идеята за този блог вятърът е един страхотен всеобхватен образ, олицетворение на цикличното, преходното, възходи и падения, доказателство за старото и раждането на новото. Ще вярваме, че вятърът ни е попътен!