Клишето на съзиданието

Долустоящата статия е отговор на мнението на Райко Байчев, публикувано наскоро в сайта на вестник „Стандарт”:  

Г-н Байчев, както явно добре сте осведомени за качеството на българските студенти, така трябва добре да се поинтересувате и за причините, даващи Ви основание за подобно, бих казал, едностранчиво твърдение.

Като начало искам да си призная, че се почувствах леко засегнат от Вашето твърдение, осъзнавайки, че може би сте прав, затова отделих малко време в размисли защо всъщност стана така.

В началото на разсъжденията си изходих от функцията на съвременната журналистика, играеща роля на важна трансмисия в развитието на обществото. За съжаление това явно Вие не го разбирате, както и други Ваши колеги. Доказателство за това е текста Ви, който не предполага диалог и ни поставя пред свършен факт. Недопустимо е за един уважаващ себе си журналист да публикува подобен материал, колкото и вярно да е съдържанието му, защото  всеки може да констатира, че гумата е спукана, но това е тъй  просто и очевидно. Във връзка с това искам да Ви попитам, дали бихте се наели да помогнете в смяната й? Питам Ви, защото хората, които анализирайки даден проблем, могат да предложат конструктивно негово решение, са наистина малко. Докато Вие с  тази си „статия” всъщност се доказахте като един посредствен журналист, който само споменава фактите без да предложи на читателите си елементарно задълбочаване в проблема и неговите първопричини. В този ред на мисли смятам, че имате добър шанс за бъдеща реализация в областта на новинарските емисии. Изглежда ще Ви подхожда. Явно неслучайно мнението Ви, публикувано от онлайн изданието на вестник „Стандарт”, звучи по-скоро като стара новина, написана само за да се отчете дейност пред  главния редактор.

С категоричното си мнение, Вие всъщност определихте образователната ни система като неудовлетворяваща и имате право- тя е тежко болна и се нуждае от лечение. Установих, че Вие сте един млад журналист и сте продукт на същото образование, което неусетно осъдихте. Затова нямате моралното право да съдите българският студент (в масовия си вариант), понеже той е просто жертва на тази отдавна дефектирала система, част от която сте и Вие. Вашите усилия трябва да бъдат насочени в посока разобличаване и градивна критика. Друго е поколението, което „рушеше”, строейки безброй дискотеки в Студентски град.  Апропо, освен дискотеки в Студентски град, няма нито една библиотека. Друг фактор е остарялата материална база на университетите. Те от своя страна са пълни с посредствени или най-малкото немотивирани за работа преподаватели. Мижавото финансиране на учебните заведения на глава от стадото, пречи за реална пресявка на талантливите български студенти от слабите такива. Това значи: Българският студент няма условия за пълноценна работа.

Ще кажете: „Добре, но това не оправдава студентите за разхайтения им начин на живот.” Вероятно отново много хора ще се съгласят с вас, но не и аз. Този алгоритъм по който се движи съвременната българска младеж е функция на един модел на поведение, изграден в последните десетилетия и общоприет като нормален. Традиционни ценности отстъпиха място на фалшиви такива. Виновни са родители за лошо възпитание и политици за слабо образование. Вие показахте на всички очевидния резултат. Сега покажете не толкова очевидното решение. Тази тема, която Вие само споменахте, е с много по-дълбоки корени, което явно не Ви е напълно ясно. Не сте научени, че за да се отървеш от бурените, трябва да ги изкорениш, а не просто да минеш с косата отгоре.

В заключение ще кажа, че всъщност напълно Ви разбирам. Та нали и аз само до преди няколко месеца вярвах точно в това, което Вие казвате. С течение на времето обаче осъзнах, че не мога да бъда  съдник на някой, заради грешките на друг. Нужна е крачка напред в тази посока, посоката на съзиданието. Всичко е клише, дори съзиданието, но то остава единствената възможност за раждането на нещо ново и по-добро.  Не клиширайте излишно.