Европа на промоция

Какво е Европа? Континент? Друг начин да кажеш Европейски съюз? Синоним на устойчиво развитие? Символ на високо качество на живот? До преди 1-2 години това сякаш наистина беше нещо напълно неопровержимо.

Но последните месеци не наблюдаваме ли спукването на един от най-мащабните публични балони, създавани някога? При всички положения, за добро или лошо Европа беше пробутана на масовият потребител, като висококачествен продукт, пуснат в нещо като коледна промоция. Mного дълга Коледа излезе…

Покрай изминалите съвсем наскоро президентски избори се наслушахме на всякакви интересни изказвания от страна на кандидатите и техните щабове. Както обикновено повечето словоизяви бяха междупартийни пререкания и подхвърляния, но особено впечатление направи и традицията всички да говорят за европейското развитие на България. Възползвайки се от желанието на българина да минава винаги тънко, ръководните тела на българската държава използваха бляскавия имидж на ЕС, за да ни убедят в правотата на извършваните от тях действия.  В следизборната пресконференции на победителите в лицето на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова хиляди пъти беше повторено, че те ще работят за „европейското бъдеще на България”. 

До тук нищо лошо, нали така? Този номер преди няколко години щеше да мине без да породи серия от въпроси, които днес са налице. Наистина ли ЕС е нещо, за което трябва да си мечтаем? Наистина ли сме толкова изостанали или „истинските” европейски страни са толкова напреднали? Трябва ли обезателно да приемем еврото като парична еденица?

В последно време думата европеец стана като че ли е прекалено популярна у нас.  Всеки с повече власт ни убеждава, че въпросното място е едва ли не центърът на съвременната цивилизация. В по-кратък план – бъдещето на целия континент, а в по-далечна перспектива, дори бъдещето на света. 

Европейският съюз се превърна панацея. Системно ни беше втълпявано, че сме некултурни и необразовани. Съзнателно или не много хора поеха посока „на запад”, с други думи Европа.

В тази връзка силно впечатление ми направи присъствието на стикери в градския транспорт на София, призоваващи към европейско поведение. Точният текст беше: „Моля бъдете европейци! Не драскайте и не рушете превозното средство!” Интересен момент. Изглежда моделът за Европа като ултимативна цел както в държавен, така и в личен план е достигнал своята връхна точка на развитие, единствено и само чрез наглото му рекламиране върху, смея да кажа, световният медиен параван. 

Сега какво остава? Ще убеждаваме и африканците да стават европейци, защото така трябва и така е по-добре за тях. Или пък ще приобщаваме в ЕС разни народи от различните краища на света, живеещи все още в родово-общинния строй? Хората не бива да се смятат за второ качество само заради очевидната си непринадлежност към Европа. Да бъдеш културен и образован е въпрос на избор. Европа като място не може да бъде абсолютният и единствен императив в културния живот на човечеството. Не смятам, че трябва да бъдеш европеец, за да не чупиш превозното средство. Защо да не бъда африканец и отново да се возя културно.

От другата гледна точка, икономическите предимства от това да бъдеш част от ЕС сякаш също се оказаха балон, който при това дори не е пълен с хелий. Положението с Гърция, проблемите на Португалия, а да не забравяме и падането от власт на Берлускони в Италия като че ли почнаха да подкопават вярата в ЕС като икономическа организация. Дали това се дължи на кризата? Или пък на тоталния провал на икономическата система? А може би и двете заедно? Не започнаха ли да се прокрадват съмнения в българското обществено пространство относно това дали ЕС ще ни осребри магистралите, строени с такава любов?

Едно е сигурно, в съвременния свят на пазарна икономика, най-често „на промоция” са неща с изтичащ срок на годност или със съмнителни технически качества. Изключително рядко евтиното е качествено (в това като че ли се състои един от най-големите провали на тази система, но рискувам да се отклоня от основната си мисъл). В този ред на мисли, много от действията на Европейският Съюз са продиктувани от егоистични подбуди. Не случайно се появи и вицът, че ЕС е „нанесъл мащабна помощ на Гърция, въпреки очевидното й нежелание”.

Нужно е да се обърне внимание на проблемите и да се гледа на реалността, такава каквато е.  Лъжата или по-скоро заблудата не е полезна на никой. Може би Европейският Съюз е добър вариант за търсене на икономическа стабилност, но от друга гледна точка въвеждането на понятието европеец като синоним на нещо, което със сигурност е хубаво, е немислимо. Това не са намалените банани от „лидъла”, тук става на въпрос за сериозни неща. Не случайно тря бва да  предефинираме понятията, а фалшивите модели са недопустими.