ЗАВОЙ ПРЕДИ ПРАЗНИЦИТЕ

Декември. Синдикатът на термометрите отдавна е решил, че трябва да се замине някъде на юг и сигурно всички термометри вече щяха да се отлетели натам, ако не бяха замръзнали по местата си. Празничната идилия е пълна и в една малка схлупена барачка, някъде около Стара Планина, където група Дядоколедовци, облечени в костюми, чете приказки за лека нощ на стадо овце.

Но дори и в такива най-прекрасни времена, може да се случат събития, които да помрачат коледния дух, или поне да попаднат в емисиите новини с повече или по-малко прискърбен тон. През изминалия вече 19 декември един такъв инцидент заплаши да се саморазправи с празничното настроение, но за щастие, вероятно ще се размине без сериозни последици.

Напоследък имаше доста произшествия с автомобили и пешеходци из цяла България. Някои завършиха трагично, а други не. Поредното събитие от такова естество се случи в столичния квартал Студентски град. Млада жена (по информация от медиите на 35г.) бе блъсната от автомобил, пресичайки в близост до пешеходна пътека.  

Докато чаках на спирката, наблюдавах случващото се. За нейно (и не само) щастие, нещата изглежда се разминаха без фатални наранявания и напълно в духа на човещината, хора бяха донесли възглавница и одеало,  за да я предпазят от студа, чакайки линейката. Нямам никакво намерение да започвам темата с вечно закъсняващите линейки или пък да разсъждавам върху това кой е виновен за инцидента – заледеният път, пешеходецът, шофьорът или всички заедно. По-важното е че преди още да сме чули в далечината звънчетата на шейната на Дядо Коледа, чухме предупредителната сирена на една недобре свършена работа.

Думата е за опасния участък в близост до „Т”- кръстовището на ул. Йордан Йосифов и ул. Акад. Борис Стефанов или с други думи района на Блок 35 и Студентски Стол 4. В тази част на двете улици около кръстовището е често срещана картинка двустранното паркиране (макар че е забранено), което води до значително стесняване на пътното платно и затрудняване на движението. Може би мнозина от вас си спомнят, как преди месец-два се наложи студенти да местят зле паркирана кола, за да могат два автобуса на градския транспорт да се разминат безпрепятствено. На пръв поглед като проблем се забелязва само стесняването на платното , обаче оглеждайки се внимателно, можем да отчетем липсата на тротоари и достатъчно обособени места за безопасно пресичане. Ефекта се видя съвсем ясно. Заледен път, пешеходец изскочил иззад някоя паркирана кола и празничната беля е почти готова. Да не отваряме дума за откачалките, които на правият участък ускоряват от 0 до 100.

В този ред на мисли, може би е редно да се запитаме какво можем да направим по въпроса. Всъщност, няколко хубави неща вече се случиха. 

          1. На ключови места в Студентски град (и не само) бяха направени пешеходни пътеки тип „гърбица”, а конкретно за това място трябва да се изградят още няколко (въпрос на преценка).

            2.  Поради ред причини (кафенета например), някои тротоари в района на кръстовището са отеснели или направо липсват. Елементарен пример е когато искаме да стигнем до някой магазин около центъра на Студентски град, тръгвайки от бл. 35. Излезли вече пред блока, пред нас има няколко варианта: 

 

                    – да се върнем около 150 метра назад, за да пресечем на пешеходна пътека (където всъщност се случи инцидентът);

                     –  да пресечем незаконно;

                  –  да минем през калта (няма тротоар!) за да заобиколим кръстовището от другата страна;

       3.  Центърът за градска мобилност към Столична община да си върши работата като хората и да разчистват редовно неправилно паркираните автомобили.

Може би трябва да спрем до тук, понеже вече позагубихме тоналността на коледната песен, а днес е 20 декември 2012г, което не би означавало нещо кой знае какво, ако преди 200 години братя Грим не бяха издали своя сборник с приказки. И за достоен финал на една детска приказка: „Накрая, добрият коледен дух, изписал принцесата от болницата и всички заживяли дълго и щастливо, та чак до следващия край на Света.”.

П.С.  Весели празници на всички!

(Р)Еволюция! И то каква!

Оръжия и бомби? Не, не познахте! Даже е малко вероятно изобщо да се досетитие. Ключът към по-долните редове е словосъчетанието „(р)еволюция в мисленето”. Гледайки клипа по-долу останах с впечатлението, че точно това е идеята, която стои зад изнесената в TED вдъхновяваща реч на Стив Кайл – австралиец, дошъл да работи и живее в България. Като оставим настрана, добрите му ораторски способности, със сигурност ще открием поне зрънце истина, а лично според мен, дори нещо повече – една модерна визия за едно модерно общество. И не се притеснявайте, почти не става дума за икономика, политика и разни такива скучни неща. 

 Ето го и клипа:

А за тези, които не са съвсем на Ти с английският език, ще приложа и статия от e-vestnik: http://e-vestnik.bg/14508

В сегашно историческо...

Не можем да пишем само за политика. Емоционално изтощаващо е когато виждаш толкова проблеми и искаш да решиш всеки един от тях, а нямаш тази власт. Може би и затова и толкова дълго време не сме писали. Но не това е от значение сега. Вече от нас може да очаквате повече и различни неща. Ще засягаме не само наболели проблеми, но и всякакви забавни и любопитни моменти, както и полезни за ежедневието неща. Най-накратко казано, ще дадем воля на въображението и на моментното настроение.

Иронично, но въпреки положителния анонс, днес пак ще засегнем една не съвсем весела история. Но, надяваме се, тя някой ден също ще има щастлив край, защото всеки го заслужава. Повече или по-малко.

Става въпрос за едно малко населено място, вероятно някъде в северозападна България. Знаете как стоят нещата. Като елементарна функция на състоянието на държавата, сякаш няма нужда да описвам детайлно картината. Въображението ни вече я е нарисувало, макар и малко общо. И къде отиваме сега? На улицата. На коя? Онази с къщата. 

Тя, къщата, като всяка къща си има покрив, комин, по някой друг случайно появил се прозорец, врата за да може човек да влезе и излезе когато пожелае, без да ползва другите отвори, които и без това по принцип са с друго предназначение. Обикновена къща. Поне на пръв поглед. Но все пак тази къща има и нещо различно. Тя си има и истинска човешка история, история на един баща и неговата дъщеря, изоставени по някаква причина от едно от най-важните същества в човешкият живот – майката. Таткото работи по цял ден, понякога дори рискува живота си (виж клипа по-долу), за да изкара някой лев за хляб.

Дали са щастливи? Може би. В един малко по-различен свят, със сигурност. Но това не е една от онези истории с край. Това е история с развитие, а и никога краят е просто край, той е начало на нещо ново и любопитно, може би дори опасно, а може и да е някоя приказка, която още никой не е разказал. А трябва. 

Трудно е. Или пък просто не е лесно. Понякога просто ти идва до гуша и искаш да се откажеш. Но не можеш. Нямаш това право. Посрещни новият ден с усмивка, дори да е труден. Това е филм. Филм, в който някой, някъде и някога, също ще участва, а друг ще гледа, трети ще разказва. То всъщност, това е всичко. Малките неща. Които подминаваме.

П.С. Сериозно. Ако трябва да се свърши някаква работа, а вие не можете, мога да ви свържа с този човек. Може би той може.

Фотогалерия: 3 март 2012г., град Ботевград

Автор на снимките: Стоян Йотов

*За да видите снимките в оригинален размер, може да използвате вградената слайдшоу система

Отбелязването на 3 март 2012г., централен площад град Ботевград

Отбелязването на 3 март 2012г., централен площад град Ботевград 

Пред паметника на Васил Левски 

Пред паметника на Васил Левски 

Кметът Георги Георгиев поднася венец 

Пред паметника на Васил Левски 

Пред паметника на Васил Левски 

Пред паметника на Васил Левски 

Тържествената заря

Елегично - празнично

Днес е 3 март. За съжаление, също така е събота и няма да получим още един ден почивка.

За това пък може да го отложим за догодина, когато ще празнуваме два пъти. Просто днес няма да споделяме националния химн във Facebook или други социални мрежи и няма да споменаваме имената на национални герои, сякаш някога сме се интересували живо от съдбата и дейността им.

Всъщност, така или иначе, дали обичаш родината не се показва с публикуването на някакви песни и смяна на профилни снимки в социалните мрежи или където и да било. Това не е нещо, което само по себе си изисква показност и никога няма да бъде.  Затова днес няма да празнуваме. Просто си припомнете, че някой някога е жертвал живота си, за да сме днес тук. Припомнете си, че е имало хора, които са жертвали личните си интереси за общото благо. Припомнете си и че през тези над 14 века е имало моменти, в които сме заставали заедно срещу бурята. Било е и ще бъде, дори днес да не му е времето.

Може бъдещето в България да е под въпрос, но не малко млади хора съзнателно правят избора да останат тук, други пък дори и да отиват да учат в чужбина, знаят, че ще се върнат. Не ме разбирайте погрешно, тук дори не става въпрос за някакъв осъзнат национализъм или нещо подобно. Това е любов към Родината, но това е и чувството на дълг към нея, отговорността на капитана за потъващият кораб, а всъщност всички ние сме капитани и някога, някъде отново ще бъдем заедно, обединени.

Какво можем да направим днес? Да изпием по бира и да гледаме мачовете от „А” Група? Да гледаме отново някой турски сериал? Да прочетем вестника? Каквото и да е, не е от значение. Просто си припомнете всичко казано до тук и не е нужно да споделяте или да говорите с някой за него. Днес е събота, ден за почивка. Но ще дойде и Понеделник, тогава пак ще се сетите за всичко това, но вече ще знаете, че можем, стига да вярваме, и то най-вече в себе си...!

Честит 3 март!

Медийна капитулация

Как родните телевизии отбелязват Националния празник 3 март?

 от Стоян Йотов

Започвам този материал с леко нежелание. Но не защото материята е скучна, или информация за нея се намира трудно. Напротив, проблемът с българските медии, в частност телевизиите е, . . . . ами, телевизиите са като костюм на Лейди Гага – скандален и циничен, но гарантира популярност на притежателката му (надявам се почитателите на Лейди Гага да не ми се разсърдят, говоря за костюма, не за творбите ѝ).

Нежеланието ми е продиктувано от факта, че се чувствам огорчен от това, за което пиша. В навечерието на Българския национален празник пиша критика за нещо, което всъщност е българско. Ама като съм започнал . . . .

Че медиите ни заливат с нискокачествени и посредствени продукции, всеки може сам да се убеди с очите си. В крайна сметка, пазарният модел вижда основната си цел в  максимализиране на печалбата и минимизиране на разходите, което на медиен език означава евтина продукция, достигаща до максимално голяма аудитория. Не е трудно да се досетим, че безмозъчните и елементарни програми са по-лесни за правене и възприемане от интелектуалните такива.

Но националните празници, особено 3ти март, трябва да са изключение. Денят, в който отбелязваме триумфа на нацията, върхът в израстването ни, трябва е особен, различен, и телевизиите би трябвало да се съобразяват. Поне веднъж в годината телевизиите трябва да излъчват качествени програми, поне малко компенсиращи посредствените шоута и сериали, с които ни облъчват през останалите 364 дни.

Обществото обаче е добре приспано. И реалността е грозна и трагична – като овчедушното подминаване на гаврата с военния марш „Велик е нашия войник” или наличието на логото на любимата на нацията „Шеврон” върху поканите на американското ни представителство по случай Националния празник. И логични, телевизиите няма да изпуснат златната възможност.

Голямата изненада поднася bTV. Въпреки че има достатъчно доводи защо изобщо не трябва да се учудваме на поведението на телевизията, аз имам и довод контра – програмата им миналата година. На 3 март 2011г., макар с противоречиви природа и обществено одобрение, Слави Трифонов и екипът му направиха една, смея да кажа, много добра, смела и напоена с българщина продукция – двучасово предаване, заснето в Панорамата в Плевен. Предаване, посветено изцяло на историята. Браво! Дори съжалих, че bTV не са дали на Слави повече ефирно време.

За сметна на това, на 3 март 2012 bTV ще излъчва „Ексклузивен епизод на най-българския сериал „7 часа разлика” (цитат от рекламния клип – бел. авт.). И това ако не е най-нискокачествения ПР в последно време, здраве му кажи.

НоваТВ също не изостават, въпреки че освен ПР, в тяхната продукция би следвало да има и елементи на българщина – „Специално издание на най-българското предаване „Аз обичам България” (отново цитат от рекламния клип). Продукцията като замисъл не е от най-лошите, признавам, дори има образователен характер. Но предаването често се обръщаше в елементарна забава и вероятността това да стане в събота вечер е голяма -  не особено подходящо за Националния празник. А и това изкуствено съревнование с bTV за „най-българската продукция” е абсурдно.

Съмнявам се и Венета Райкова да направи „Горещо” в духа на Националния празник. Май само „Стъпки в пясъка” от 23.00 ще обере срама.

Списъкът с лоши продукции продължава с TV7, които са предвидили един американски сериал – „Триумфът на червилата”, предаване за Мис България 2012 и филм – Джеймс Бонд. BBT също не е за пропускане – английския сериал „Диви сърца” и една документална поредица – „Големите музеи на Америка”. Pro7 също залага на чужди продукции – праймтаймът ще е доминиран от 2 американски филма  - трилър и научна фантастика. Тоест, все заглавия, „изцяло в унисон” с Българския национален празник.

Канал 3 по програма ще излъчва предаването „Едно към едно” – по принцип предаване за спорт, но кой знае, в Канал 3 форматът на предаванията не определя едностранно същността им.

За радост, сред родните телевизии има две изключения. Едното е СКАТ – в праймтаймът си телевизията е включила едно историческо предаване (въпреки че по програма то е кратичко) и живо предаване – „От българско по-българско”.

Не е трудно да отгатнем, че другата добре представяща се телевизия е БНТ 1. Въпреки че донякъде по задължение националната телевизия отразява Тържествената заря – проверка от площад „Народно събрание”, иронизираната „телевизия майка” не залага само на живото отразяване пред парламента. Освен страхотния сериал „Хъшове”, БНТ представя и филма „След края на света”

(http://bnt.bg/bg/movies/details/1327/sled_kraja_na_sveta_igralen_film_bylgarija_1999g). Дано и „Шоуто на канала” има подходящ сценарии.

Не е за пропускане и филма „Героите на Шипка”, който ще бъде излъчен в ефира на БНТ World.

Каква е равносметката? Болшинството родни телевизии са свалили гарда, с което, съзнателно или не, вредят на обществото. Бившият ни президент, Георги Първанов, си спомням, че каза една много интересна фраза: „Телевизорът победи хладилника”. И 3 март ли?

Националния празник е повод да се присетим за ценности като национално достойнство, гордост, чест, родолюбие. Да се спомним какво е било преди нас, да оценим какво може да бъде след нас, да придадем малко повече смисъл на тази мистерия животът. Да си кажем какви сме били, и какви можем да бъдем. Да осъзнаем потенциала си. Защото ние, българите, наистина сме успявали, борили сме се за това, в което вярваме, целеустремени и обединение! И макар днес всячески да се опитват да ни приспиват, то някъде в нас гори пламък. Нашият пламък, който не може да бъде отнет от пошли продукции на телевизии със съмнителна собственост, или корпорации, или политици. Ние можем, стига да повярваме, да вярваме в себе си!

Честит 3 март!

Блог "Родени с Вятъра" е категорично против споразумението АСТА.
Блог "Родени с Вятъра" категорично подкрепя втория и всеки следващ протест против АСТА!
https://www.facebook.com/events/271624316241985/

Автор: Стоян Йотов

ПРОТЕСТ!