Контролирана демокрация

Урок по изборна режисура: Административен хаос за максимизиране на резултатите.

от Стоян Йотов

Едва ли някой е предполагал, че избори с етикет „демократични” могат да се омажат толкова.  От изборната кампания - иронична подигравка без активна агитация, с неенергични кандидати и тотална липса при очерка и обосновката на политическите платформи се стигна до изборна неделя, повсеместно белязана от липсата на достатъчен брой избирателни секции, утежнена процедура за гласуване, грешни разчети за времевите граници на изборния ден и неподправено неопитни членове в някои СИК.

Черешката на гафовете обаче отива при предаването на изборна документация в малките часове на понеделнишкото утро. Стотици представители на избирателни комисии бяха принудени да прекарат нощта пред съответните им ОИК. Някои спаха върху бюлетини и протоколи, други пък отнесоха изборните материали със себе си вкъщи (или където и да е), а трети направо си колабираха. А сагата продължава. . .

Грешно разчетени сигнали

Наивно е да се твърди, че на съдбата е скучаела и целият изборен безпорядък е плод на прищевките ѝ. Още решението за избори 2в1 бе съпроводено от известна доза скептицизъм и недоволство едновременно от политици (разбира се не-гербери) и общественици. Дискусиите варираха от вече баналната тема за бюлетини с дължина на някои магистрален ЛОТ, през изборната полиция, която революционно щяла да пресече купуването на гласове, до основателни (и пренебрегнати) опасения за правотата на вота.

Не липсваха и хвалби за осъществени икономии от страна на ЦИК за евтин вот. Май точно евтините избори, изразени в по-малко избирателни секции и тънка хартия за определени райони ще се окажат една от предпоставките за изборната бъркотия, продължаваща вече няколко дни.

Пренебрегването на темата за правотата на вота обаче се отличава с прикрита целенасоченост. Управляващите (и организатори на вота) ни убеждаваха всячески, че изборите ще бъдат перфектни. Не липсваше и гордост в обявяването на подписания договор с организацията „Прозрачност без граници”. Интересното в случая е какво са имали в предвид герберите под „перфектни” – добре организирани или изгодно подготвени.

Анархия като кукла на конци

Цялата ситуация подозрително напомня на събитията в Либия. Не че либийците горещо желаеха демокрация и детронирането на Кадафи, но Западът искаше. С ловка и подходяща пропаганда се създаде илюзията, че в Либия цари хаос и се лее кръв. Намесата на НАТО и ООН бе  „основателна” и „неизбежна”.

У нас създалият се хаос свърши своето. В следствие опашките, които отговаряха на 85% активност, а не на оценените реални 50 пункта хората се кълнят да не гласуват на II тур. Представители на избирателни комисии заплашват с бойкот изборите идната неделя. Бюлетини се разнасят навсякъде и под всякаква форма, като само с каруци още не са били транспортирани. В зала „Универсиада” дори се стигна до скандирания „Мафия” и „Не сме кучета” от страна на представители на СИК. Парадоксално, но медии не бяха допуснати до щабовете на ОИК. Затова пък двама депутати от ГЕРБ - Станислав Иванов и Иван Божилов сновяха около преброителите в залата. Първият дори бе заснет да носи и чувал с бюлетини.

Управляващите режисираха една изборна анархия, обличайки я в чисти и невинни одежди. Оправдания като объркани протоколи, невалидни бюлетини, няколко вота наведнъж или нужда от ръчно броене се раздават като бонбони на панаир, А междувременно, в привидния хаос PR балонът бе спасен, крайните резултати нагодени спрямо exit pool, важните административни крепости спасени, а електоратът масово отвратен и отказан от втори тур.

Няма да преувелича, ако заключа, че цялата изборна акция граничи с национална измяна. Чл. 59. Ал. 1 от Конституцията гласи: Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона. Защо още не сме потърсили справедливост? 

Видео: БГ НЕС и YouTube: