Рефренът „Реформа”

Бюджет 2012 се оказа едно огромно прекрояване в последния момент, подлагащо на съмнение собствения си успех.

от Стоян Йотов

Някак закономерно (и по-скоро нужно) бюджет 2012 бива подложен на сценария „реформа”. От една страна, няма обявено решение на настоящото управление, в последствие минало без някакви (или пълни) същностно промени. И от друга, в първоначалния си вид проектобюджетът тотално и наивно се разминаваше с икономическата ситуация в ЕС и перспективи, оценени от ЕК като "достигната мъртва точка и възникнал риск от нова рецесия".

Освен това е напълно излишно да се повдигат дискусии от типа „Защо упорито се твърдеше, че ни очаква 2.9% икономически растеж, под 3% бюджетен дефицит, увеличаване на най-малките пенсии и не-увеличаване на пенсионната възраст, 20лв. повече за минималната работна, отбягване на икономическата буря в еврозоната”. Преди избори лоши новини просто няма.

Свалянето на розовите очила

Както и да бъде описан проблемът, към днешна дата той е сериозен. БВП на България за периода юли - септември е с нулев растеж спрямо предходното тримесечие, а на годишна база се е повишил с едва 1.3%. И междувременно стана ясно, че прогнозите за икономическа стабилност на Стария континент стават все по-негативни. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие пък рязко намали очакванията за растеж в еврозоната от 2 на 0.3%.

В първоначалния си вид проектобюджет 2012 предлагаше едновременно консервативни парични потоци за едни и раздуто финансиране за други, като повсеместно липсваше нужното оптимизиране на разходите. Но след като лично Симеон Дянков призна по време на съвместното заседание на икономическата и бюджетната комисия, че бюджет 2012 се нуждае от промени, то новите очаквания са високи.

Претенциите към екипа на финансовия министър са за реалистичен бюджет, нагоден спрямо мрачната икономическа ситуация, но и предлагащ някакъв стимул за бизнеса и раздвижване на потреблението, крайно нужната реформи във финансирането на МВР и раздутите общински/държавни администрации. Очакванията на пръв поглед са лекомислени, защото става въпрос за генерална смяна в статуквото, упорито пазено вече не знам колко години. Но претенциите са най-доброто възможно решение в настоящия момент, ако изключим взимането на нови и нови кредити или някакъв мазохистичен фалит.

Номенклатура в заплащането

Миналата седмица Финансовото министерство излезе с едно страхотно намерение. Казвам намерение не защото то няма да бъде приложено, а именно защото ще се случи.

На теория предложението комбинира в себе си няколко наистина добри промени - нова схема за заплащане на администрацията, според която чиновническата заплата ще се формира от твърда база + бонуси според извършената работа, а парите за стаж отпадат.

Самите бонуси са разделени на две части. Първата част ще е за изпълнение на задълженията над изискваното, а втората - за изключителни постижения. А преките началници на дадено звено ще определят кой е работил по-всеотдайно и кой по-мързеливо. Освен това новият начин на заплащане е и преход към е-правителство.

На практика обаче нещата са далеч от перфекционизма. Липсва каквато и да е уредба, оказваща критерии за получаване изключителни бонуси. Освен това от новия „резултат-добавка” механизъм са изключени МВР, ДАНС, военните, администрацията на Народното събрание и специализираните структури към президента (все звена със съмнителни постижения). За капак, понастоящем бюджетът на тези институции няма да бъде свиван. А електронната администрация нито се знае кога ще е заработи, нито някой открито говори за нея.

С пълно мълчание от Тотю Младенов

Въпреки пресния подпис „против”, в последния момент Симеон Дянков каза „да” на друга генерална промяна – пенсионната реформа. По учебникарски нещата изглеждат сполучливо – ако не се увеличи пенсионната възраст, то или пенсиите ще си останат ниски и жалки, или самата пенсионна система ще колабира под натиска от увеличаващи се разходи и ниска производителност. (Съвършено друг въпрос е защо изобщо пенсионната система работи на клизма)

Само намаляването на разходи в една система обаче не решава и минимална част от проблема на цялата система. С вдигането на пенсионната възраст с една година ще бъдат спестени 30 млн. лева още догодина, а приходите от вноски ще бъдат с 21 млн. лева повече. Но държавата внася в НОИ близо 2.5 млрд. лева за осигуряването на работещите. Други 600 млн. лв. пък отиват за привилегиите на полиция и военни (лични и здравни осигуровки).  И не на последно място – държавата ежегодно компенсира дефицита на НОИ, като до ноември 2011г, сумата е скромна – 1,39 млрд. лв.  Тоест, за 51 млн. лв. икономии управляващите направиха куп  политически маневри, чрез които губят общественото доверие, а синдикатите се кълнат на протести.

В пенсионната реформа няма заложени и механизми за намаляване на безработицата. А изводът може да е само един – ако догодина отново няма пари, както се очертава, пенсионната възраст отново ще бъде вдигната. Поредна задънена улица.

И в реалността

Ако правителството чака своя звезден момент, то настоящата пространна и критична ситуация е повече от перфектна. Ако „герберите” не действат адекватно сега, то сами ще паднат в капана на собственото си тесногръдие и нерешителност. Проблеми не се решават с частични промени, тактика ПРО обществено недоволство и в крайна сметка само формални реформи.

Ако ГЕРБ наистина искат да „градят България”, необходимото рязане и уравновесяване на институции и механизми трябва да се случи незабавно. Ако ли не, то ГЕРБ ще бъде поредната партия в клуба на политическия декаданс. Очакваме развръзка. . .

Добави в Svejo