(Р)Еволюция! И то каква!

Оръжия и бомби? Не, не познахте! Даже е малко вероятно изобщо да се досетитие. Ключът към по-долните редове е словосъчетанието „(р)еволюция в мисленето”. Гледайки клипа по-долу останах с впечатлението, че точно това е идеята, която стои зад изнесената в TED вдъхновяваща реч на Стив Кайл – австралиец, дошъл да работи и живее в България. Като оставим настрана, добрите му ораторски способности, със сигурност ще открием поне зрънце истина, а лично според мен, дори нещо повече – една модерна визия за едно модерно общество. И не се притеснявайте, почти не става дума за икономика, политика и разни такива скучни неща. 

 Ето го и клипа:

А за тези, които не са съвсем на Ти с английският език, ще приложа и статия от e-vestnik: http://e-vestnik.bg/14508

В сегашно историческо...

Не можем да пишем само за политика. Емоционално изтощаващо е когато виждаш толкова проблеми и искаш да решиш всеки един от тях, а нямаш тази власт. Може би и затова и толкова дълго време не сме писали. Но не това е от значение сега. Вече от нас може да очаквате повече и различни неща. Ще засягаме не само наболели проблеми, но и всякакви забавни и любопитни моменти, както и полезни за ежедневието неща. Най-накратко казано, ще дадем воля на въображението и на моментното настроение.

Иронично, но въпреки положителния анонс, днес пак ще засегнем една не съвсем весела история. Но, надяваме се, тя някой ден също ще има щастлив край, защото всеки го заслужава. Повече или по-малко.

Става въпрос за едно малко населено място, вероятно някъде в северозападна България. Знаете как стоят нещата. Като елементарна функция на състоянието на държавата, сякаш няма нужда да описвам детайлно картината. Въображението ни вече я е нарисувало, макар и малко общо. И къде отиваме сега? На улицата. На коя? Онази с къщата. 

Тя, къщата, като всяка къща си има покрив, комин, по някой друг случайно появил се прозорец, врата за да може човек да влезе и излезе когато пожелае, без да ползва другите отвори, които и без това по принцип са с друго предназначение. Обикновена къща. Поне на пръв поглед. Но все пак тази къща има и нещо различно. Тя си има и истинска човешка история, история на един баща и неговата дъщеря, изоставени по някаква причина от едно от най-важните същества в човешкият живот – майката. Таткото работи по цял ден, понякога дори рискува живота си (виж клипа по-долу), за да изкара някой лев за хляб.

Дали са щастливи? Може би. В един малко по-различен свят, със сигурност. Но това не е една от онези истории с край. Това е история с развитие, а и никога краят е просто край, той е начало на нещо ново и любопитно, може би дори опасно, а може и да е някоя приказка, която още никой не е разказал. А трябва. 

Трудно е. Или пък просто не е лесно. Понякога просто ти идва до гуша и искаш да се откажеш. Но не можеш. Нямаш това право. Посрещни новият ден с усмивка, дори да е труден. Това е филм. Филм, в който някой, някъде и някога, също ще участва, а друг ще гледа, трети ще разказва. То всъщност, това е всичко. Малките неща. Които подминаваме.

П.С. Сериозно. Ако трябва да се свърши някаква работа, а вие не можете, мога да ви свържа с този човек. Може би той може.