от Стоян Йотов
"Доктор хонорис кауза" (доктор по заслуги) е почетно звание,
което се присъжда от висше учебно заведение за заслуги в областта на науката,
образованието, културата или обществения живот.
Носители на тази титла могат да бъдат академични личности,
общественици, политици. Носителите на званието имат право ежегодно да изнасят
публична лекция в университета, присъдил им званието.
Почетното звание има символична стойност. Веднъж прието, то не може да
бъде върнато.
Спорът дали Христо Стоичков заслужава
почетно звание изобщо е по-скоро излишен. Завидни спортни успехи както в
България, така и в световен план, школа за млади футболисти, а отскоро и индикации
за дипломатическа кариера са само части от впечатляващата му биография.
Дали обаче призът трябваше да е
от ПУ „Паисий Хилендарски” е съвършено друг въпрос. В крайна сметка този ВУЗ
развива много „спортно насочени” научни полета – филолози и езиковеди,
икономисти, биолози, химици, математици, социолози.
Причината: Христо Стоичков
активно съдействал за построяване на спортна зала за университета. Симеон
Дянков дори похвали бившия национал за „благородното нахалство” - "Той непрекъснато ми напомняше
за ангажимента и Министерството на финансите отпусна нужните средства” (4
млн.лв. държавни средства - бел.авт.). При все, че земеделците,
железничарите, учените и стотици други съсловия вече протестират заради орязан
бюджет.
Ако ръководството на ПУ „Паисий
Хилендарски” искаше да се отблагодари на Стоичков, то много по-подобаващо би
било да кръстят спортния център на името на футболната легенда. Каквато е
световната практика.
Историята изненадва и с мълчание за
параметрите около обществената поръчка за строежа на спортния комплекс и избора
на фирма. Освен това, цялата ситуация седи някак „блажено” в сянката на
министър-председателя, който фактически обеща на студентите от ПУ финансиране
за спортния обект.
Награждаването на Христо Стоичков
прилича много на почетното членство на Бойко Борисов в Съюза на българските
художници. С единствената разлика, че Борисов си е взел поука и праща свое подготвено
протеже да обере лаврите.
Удостояването с прочитни звания
се е превърнало в нещо като масово раздаване изборни кебапчета – евтин PR с манипулативен ефект.
Комично! Някакво висше помпане на рейтингов балон. Само си представете евентуалната
следваща „изкупителна жертва” – БАН награждава Симеон Дянков заради по-добрия
бюджет, осигурен със сътрудничеството на министър-председателя Бойко Борисов.
Христо Стоичков заслужава почетно
звание. Но не за сметка на една спортна зала, а заради множеството си успехи
през годините, допринесли за българския спорт. И не от университет с научни
интереси, далеч от професионалния спорт. Защото като доктор на Христо Стоичков му
предстоят публични ежегодни лекции. И нито красноречието, нито завидни познания
извън спорта са силните черти на Камата. И вариантът с лекция за футбол пред
студенти, изучаващи хуманитарни или точни науки, е меко казано шеговит.
Христо Стоичков не заслужава отличие,
поднесено му по начин, обезценяващ същността на званието. Поднесено за сметка
на чужд PR и превръщащо
футболната ни легенда в научна креатура.
0 коментара:
Публикуване на коментар
За валиден коментар, моля спазвайте следните правила:
1. Всички коментари да бъдат написани на кирилица.
2. Забранява се използват вулгарни, цинични и расистки лозунги.
3. Спамът няма да се толерира.
Коментари, неотговарящи на тези изисквания, подлежат на модерация.