неделя, 4 март 2012 г.

Фотогалерия: 3 март 2012г., град Ботевград

Автор на снимките: Стоян Йотов
*За да видите снимките в оригинален размер, може да използвате вградената слайдшоу система


Отбелязването на 3 март 2012г., централен площад град Ботевград
Отбелязването на 3 март 2012г., централен площад град Ботевград 
Пред паметника на Васил Левски 
Пред паметника на Васил Левски 
Кметът Георги Георгиев поднася венец 
Пред паметника на Васил Левски 

Пред паметника на Васил Левски 

Пред паметника на Васил Левски 

Тържествената заря

събота, 3 март 2012 г.

Елегично - празнично

Днес е 3 март. За съжаление, също така е събота и няма да получим още един ден почивка.
За това пък може да го отложим за догодина, когато ще празнуваме два пъти. Просто днес няма да споделяме националния химн във Facebook или други социални мрежи и няма да споменаваме имената на национални герои, сякаш някога сме се интересували живо от съдбата и дейността им.

Всъщност, така или иначе, дали обичаш родината не се показва с публикуването на някакви песни и смяна на профилни снимки в социалните мрежи или където и да било. Това не е нещо, което само по себе си изисква показност и никога няма да бъде.  Затова днес няма да празнуваме. Просто си припомнете, че някой някога е жертвал живота си, за да сме днес тук. Припомнете си, че е имало хора, които са жертвали личните си интереси за общото благо. Припомнете си и че през тези над 14 века е имало моменти, в които сме заставали заедно срещу бурята. Било е и ще бъде, дори днес да не му е времето.

Може бъдещето в България да е под въпрос, но не малко млади хора съзнателно правят избора да останат тук, други пък дори и да отиват да учат в чужбина, знаят, че ще се върнат. Не ме разбирайте погрешно, тук дори не става въпрос за някакъв осъзнат национализъм или нещо подобно. Това е любов към Родината, но това е и чувството на дълг към нея, отговорността на капитана за потъващият кораб, а всъщност всички ние сме капитани и някога, някъде отново ще бъдем заедно, обединени.

Какво можем да направим днес? Да изпием по бира и да гледаме мачовете от „А” Група? Да гледаме отново някой турски сериал? Да прочетем вестника? Каквото и да е, не е от значение. Просто си припомнете всичко казано до тук и не е нужно да споделяте или да говорите с някой за него. Днес е събота, ден за почивка. Но ще дойде и Понеделник, тогава пак ще се сетите за всичко това, но вече ще знаете, че можем, стига да вярваме, и то най-вече в себе си...!

Честит 3 март!

петък, 2 март 2012 г.

Медийна капитулация

Как родните телевизии отбелязват Националния празник 3 март?
 от Стоян Йотов

Започвам този материал с леко нежелание. Но не защото материята е скучна, или информация за нея се намира трудно. Напротив, проблемът с българските медии, в частност телевизиите е, . . . . ами, телевизиите са като костюм на Лейди Гага – скандален и циничен, но гарантира популярност на притежателката му (надявам се почитателите на Лейди Гага да не ми се разсърдят, говоря за костюма, не за творбите ѝ).

Нежеланието ми е продиктувано от факта, че се чувствам огорчен от това, за което пиша. В навечерието на Българския национален празник пиша критика за нещо, което всъщност е българско. Ама като съм започнал . . . .

Че медиите ни заливат с нискокачествени и посредствени продукции, всеки може сам да се убеди с очите си. В крайна сметка, пазарният модел вижда основната си цел в  максимализиране на печалбата и минимизиране на разходите, което на медиен език означава евтина продукция, достигаща до максимално голяма аудитория. Не е трудно да се досетим, че безмозъчните и елементарни програми са по-лесни за правене и възприемане от интелектуалните такива.

Но националните празници, особено 3ти март, трябва да са изключение. Денят, в който отбелязваме триумфа на нацията, върхът в израстването ни, трябва е особен, различен, и телевизиите би трябвало да се съобразяват. Поне веднъж в годината телевизиите трябва да излъчват качествени програми, поне малко компенсиращи посредствените шоута и сериали, с които ни облъчват през останалите 364 дни.

Обществото обаче е добре приспано. И реалността е грозна и трагична – като овчедушното подминаване на гаврата с военния марш „Велик е нашия войник” или наличието на логото на любимата на нацията „Шеврон” върху поканите на американското ни представителство по случай Националния празник. И логични, телевизиите няма да изпуснат златната възможност.

Голямата изненада поднася bTV. Въпреки че има достатъчно доводи защо изобщо не трябва да се учудваме на поведението на телевизията, аз имам и довод контра – програмата им миналата година. На 3 март 2011г., макар с противоречиви природа и обществено одобрение, Слави Трифонов и екипът му направиха една, смея да кажа, много добра, смела и напоена с българщина продукция – двучасово предаване, заснето в Панорамата в Плевен. Предаване, посветено изцяло на историята. Браво! Дори съжалих, че bTV не са дали на Слави повече ефирно време.

За сметна на това, на 3 март 2012 bTV ще излъчва „Ексклузивен епизод на най-българския сериал „7 часа разлика” (цитат от рекламния клип – бел. авт.). И това ако не е най-нискокачествения ПР в последно време, здраве му кажи.

НоваТВ също не изостават, въпреки че освен ПР, в тяхната продукция би следвало да има и елементи на българщина – „Специално издание на най-българското предаване „Аз обичам България” (отново цитат от рекламния клип). Продукцията като замисъл не е от най-лошите, признавам, дори има образователен характер. Но предаването често се обръщаше в елементарна забава и вероятността това да стане в събота вечер е голяма -  не особено подходящо за Националния празник. А и това изкуствено съревнование с bTV за „най-българската продукция” е абсурдно.
Съмнявам се и Венета Райкова да направи „Горещо” в духа на Националния празник. Май само „Стъпки в пясъка” от 23.00 ще обере срама.

Списъкът с лоши продукции продължава с TV7, които са предвидили един американски сериал – „Триумфът на червилата”, предаване за Мис България 2012 и филм – Джеймс Бонд. BBT също не е за пропускане – английския сериал „Диви сърца” и една документална поредица – „Големите музеи на Америка”. Pro7 също залага на чужди продукции – праймтаймът ще е доминиран от 2 американски филма  - трилър и научна фантастика. Тоест, все заглавия, „изцяло в унисон” с Българския национален празник.

Канал 3 по програма ще излъчва предаването „Едно към едно” – по принцип предаване за спорт, но кой знае, в Канал 3 форматът на предаванията не определя едностранно същността им.

За радост, сред родните телевизии има две изключения. Едното е СКАТ – в праймтаймът си телевизията е включила едно историческо предаване (въпреки че по програма то е кратичко) и живо предаване – „От българско по-българско”.

Не е трудно да отгатнем, че другата добре представяща се телевизия е БНТ 1. Въпреки че донякъде по задължение националната телевизия отразява Тържествената заря – проверка от площад „Народно събрание”, иронизираната „телевизия майка” не залага само на живото отразяване пред парламента. Освен страхотния сериал „Хъшове”, БНТ представя и филма „След края на света”
(http://bnt.bg/bg/movies/details/1327/sled_kraja_na_sveta_igralen_film_bylgarija_1999g). Дано и „Шоуто на канала” има подходящ сценарии.
Не е за пропускане и филма „Героите на Шипка”, който ще бъде излъчен в ефира на БНТ World.

Каква е равносметката? Болшинството родни телевизии са свалили гарда, с което, съзнателно или не, вредят на обществото. Бившият ни президент, Георги Първанов, си спомням, че каза една много интересна фраза: „Телевизорът победи хладилника”. И 3 март ли?

Националния празник е повод да се присетим за ценности като национално достойнство, гордост, чест, родолюбие. Да се спомним какво е било преди нас, да оценим какво може да бъде след нас, да придадем малко повече смисъл на тази мистерия животът. Да си кажем какви сме били, и какви можем да бъдем. Да осъзнаем потенциала си. Защото ние, българите, наистина сме успявали, борили сме се за това, в което вярваме, целеустремени и обединение! И макар днес всячески да се опитват да ни приспиват, то някъде в нас гори пламък. Нашият пламък, който не може да бъде отнет от пошли продукции на телевизии със съмнителна собственост, или корпорации, или политици. Ние можем, стига да повярваме, да вярваме в себе си!

Честит 3 март!