Президентът, който не искаше да става Президент

Ще успее ли Росен Плевнелиев да изпълнява задълженията, които категорично отричаше преди  броени месеца?

от Стоян Йотов

Максимата „Всяка заповед е предпоследна” е характерна черта на настоящото управляващо правителство. Плоският данък, социалните осигуровки или акцизите върху горивата са само част от портфолиото сектори, за които с еднаква лекота се взимат и в последствие отмятат решения. Изборната кампания също не бе изключение.

„Ще се съпротивлявам!”

Росен Плевнелиев не искаше да се кандидатира за президент. Той се представяше като принципен човек, прагматик, държащ да изпълни поетите служебни задължения. А именно – ръководенето на МРРБ, значимите инфраструктурни проекти и прилежащото европейско финансиране. Росен Плевнелиев дори заяви в интервю за бТВ, че той разбира от строителство и като експерт иска да работи конкретно в тази сфера. В същото гостуване на „Тази сутрин” вече настоящият президент заяви, че смята за безотговорно „един министър да подскача от ден на следващ в една или в друга работа”.

(Но не на всяка цена)

Факт е обаче, че Росен Плевнелиев се включи в кандидат-президентската кампания. Паралелно с това подаде и оставка за министерския си пост, вместо да излезе в отпуск. Две постъпки, противоречащи на строго декларираната философия. Едва ли промяната е в следствие от рязка промяна във вижданията и представите, особено за 47 годишен успял бизнесмен.

Несъмнено партийното влияние е изиграло съществената роля за кандидатурата на Плевнелиев. Той бе министърът с най-висок рейтинг в правителството, като популярността му дори надминаваше тази на министър-председателя, автоматично превръщайки го в сигурен коз. Освен това бившият министър на МРРБ бе чист – за двете години управление около него липсваха сериозни скандали и афери. Той бе и един от основните персонажи, създаващи впечатлението, че правителството „работи”. Освен това, Росен Плевнелиев е добър „гербер”, демонстрирайки приемственост с правителствената политика и отбягвайки публични пререкания с министър-председателя.

На дневен ред

По-скоро очаквано, отколкото изненадващо, Росен Плевнелиев стана новия български държавен глава. И независимо, че встъпва в длъжност през януари догодина, към него вече има големи очаквания.

Росен Плевнелиев даде сериозни заявки за „модерна” и „европейска” президентска политика в предизборната кампания. Въпреки абстрактното значение на понятията, в настоящия момент те предполагат конкретна ангажираност на държавния глава по наболели теми.

Изпълване на президентската институция със смисъл и прозрачност е безспорно най-очакваният акт от обществото. За двата мандата на Георги Първанов масово се смята, че президентът има роля само по Гергьовден/Великден/Коледа и Нова година, участия в благотворителни кампании и раздаване на ордени, съпроводено от пищни коктейли.

В предизборната си кампания Росен Плевнелиев заяви, че ще работи за създаване на работещ модел за диалог с бизнеса, неправителствени организации, професионални съсловия и обикновени граждани. Това е критически важно за осмисляне на президентската институция като функциониращ коректив на изпълнителната власт.

Теми като енергийните перспективи, ресурсната независимост на страната и решаване на спора между БАН и твърдоглавия Симеон Дянков  ще са знакови в бъдещите двустранните срещи.

Освен това българите жарко чакаме инициирането на референдуми по важните за нас въпроси. Росен Плевнелиев само би изгубил, ако потъпче народната надежда.

Като върховен главнокомандващ се очаква от новия държавен глава да инициира и активна реформа в структурата и модернизацията на армията, връщайки предишната слава и гордост на българските военни.

Обществото гледа и към освежаването дипломатическия състав зад граница. Росен Плевнелиев обеща, че ще отзове посланици, служили в редиците на ДС. Крайно време е едногодишният спор между президентството и правителството да бъде решен.

Всички погледи към новия строител на България

Ще успее ли новия държавен глава да се справи с очакванията и задълженията, в които сам не вярваше допреди няколко месеца? От една страна, малкото време за подготовка би провокирало оценяване на съществените държавни ангажименти. А осъзнатия дълг формира амбиция за отговорна работа. Доверието от избирателите пък изглежда добра отправна точка.

За много българи същественият въпрос обаче е: Чий президент е Росен Плевнелиев? Дали е надпартийната кандидатура, за която той неубедително се самодекларира? Или е  „президент-аватар”, за което много факти намекват. Като резкия завой от заявената философия на бившия строителен министър. И изказванията на министър-председателя, че „изборите на II тук са между Бойко Борисов и Ахмед Доган” и „ако не беше ГЕРБ, кой щеше да бъде Росен Плевнелиев днес?”. За капак, в победната нощ шефът на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов се похвали спечелен облог с Бойко Борисов. А басът гласи, че който и да бил кандидат -президента на ГЕРБ, щял да спечели изборната надпревара.

В полза на новобранеца

Равния старт е презумпция и въпреки интригите, Росен Плевнелиев има шансове да стане успешен и деен президент. Еуфорията от победата ще държи влага достатъчно, за да може новият държавен глава да докаже, че не играе по свирката на Бойко Борисов. Стига сам да си повярва.

Интервюто на Росен Плевнелиев пред бТВ: