На инат

Въпреки широко обществено недоволство и сериозен екологичен риск, Шеврон получи разрешение за сондаж в търсене на шистов газ под Добруджа

от Стоян Йотов

Всичко е (почти) ясно. Към  13.12.11г. правителството дава зелена светлина за проучването на находищата от шистов газ в „Блок 1 Нови пазар”. Този блок включва областите  Варна, Добрич, Разград, Силистра, Шумен, Нови пазар и Генерал Тошево. Историята на герберското управление обаче ни е научила, че „всяка заповед е предпоследна”, и дълбоко се надявам случаят с компания Шеврон да е такъв. Защото ако управляващите наистина позволят на американската компания дори само да сондира в търсене на газ, то това би било едно от най-лекомислените, анормално и противообществени решения на правителството. И загубата на доверие в управляващата пария би бил най-малкият проблем на България.

„Шистова лудост”

Истерията с търсенето на шистов газ се очертава като поредния опит човечеството да изсмуче на всяка цена каквото може от тази планета. Изпозлвам „на всяка цена”, защото технологията за добив на шистов газ преспокойно би намерила място в класация за най-вредните изобретения на човешкия „гений”.

Проблемът е, че методът „франинг”, използван от компании като БНК Петролиум, Шеврон, Талисман Енерджи, Ексон-Мобил и Маратон ойл за търсене и добива на шистов газ е нито идеален, нито сигурен.

Технологията включва няколко етапа. Шистите, или шупли, пълни с газ, са разположени на дълбочина, варираща от 3000~6000м., т.е под подпочвените водни басейни. За да стигне до газовата шупла, сондата прави дълбок пробив, минавайки през въпросните подземните води. Целта на сондата е да вкара в шуплите с газ много (наистина много) вода под високо налягане, примесена с химически добавки, и под влиянието на високото налягане и химическите добавки газът да се избие и тръгне към повърхността. Единствената разлика между търсещо сондиране и постоянния добив е количеството вода и броят сонди.

Тоест, имаме дълбок пробив в земната кора (опасност от мини трусове). Налице е и минаване през подземните водни резервоари, вкарване на друга вода, примесена с химически добавки, някои от които доказано канцерогенни (опасност от трайно замърсяване на естествени питейни водоизточници). Освен това, част от водата за добив на шистов газ не може да се изтегли обратно на повърхността (замърсяване на подземни пластове). А изтеглената се складира в открити резервоари, изложени на елементарното явление изпарение (опасност от  канцерогенен дъжд).

„В Деветашката пещера стана, да се готви Добруджа”*

Една от най-безумните идеи е житницата на България – Добруджа, съвсем съзнателно да бъде изложена на огромния екологичен риск. Да, същото парче земя, за което хиляди българи са се жертвали, което винаги е изхранвало и все още храни народа ни, и което е един от крепителите камъни  на българското земеделие. Да, въпреки многото екологични опасности, земеделското и сантименталното значение на Добруджа, от няколко месеца герберското правителство води една неадекватна политика, миришеща от далеч на търговки интереси, липса на съвест и отговорност.

Примерите за национална безотговорност са многобройни. Позициите на управляващите по въпроса за шистовия газ са абсурдно разнообразни. Като „Няма да проучваме за шистов газ”. През  „Шистов газ ни е нужен, за да си осигурим енергийна независимост” и „Шистовият газ е от национално значение”. И „Проучването и добивът на шистов газ, ще станат при условие, че са безопасни за хората и околната среда“  и обратното - „Ако продължат да го дразнят, ще подпише на инат за шистовия газ”. До „Нека проучим за шистов газ, пък после ще мислим за концесия”, звучащо като „След проучванията достатъчно ще сме съсипали природата, дай поне келепир да има”.

Всъщност в решенията на правителството има няколко фундаментални грешки. Едната е самото решение да се дупчи Добруджа с оглед на обществените страхове и големите екологични опасности. Втора грешка е осъществената през лятото тихомълком промяна в закона за подземните богатства и в сегашен вид той гласи, че проучванията не трябва да грозят само застрашените животински видове(но не и водите и почвите). Третият гаф е самият избор и безрезервната вяра в американската Шеврон - компания, причинила последната си екологична катастрофа само преди месец в бразилската акватория на Атлантика, компания, изгонена от няколко държави и с която Еквадор води 8 годишен дебат на стойност 8 млрд. долара. Сляпата вяра в Шеврон ясно си пролича в заблуденото изказване на Трайчо Трайков от 11 декември: „В договора е записано, че компанията носи неограничена отговорност за нанесени щети и евентуално замърсяване. Това означава, че "Шеврон" ще трябва да плати щетите и възстанови средата, ако я наруши.”.

И това на фона, че и „Непобедимите 2” носеха пълна отговорност, а какво се случи в крайна сметка в Деветашката пещера?

Но може би най-голямата грешка е основната теза на управляващите - „Шистов газ ни е нужен, за да си осигурим енергийна независимост”. Това е абсолютно невярно с оглед на бъгларското законодателство. По закон природните богатства са собственост на държавата, от една страна, а от друга, концесионерът получава пълни права върху тях в следствие от концесия, а държавата получава само пари. Тоест, ще си купуваме собствения газ, а производството е за сметка на нашата природа. При все, че с една газова тръба от Гърция/Турция си осигуряваме друга възможност за доставки, и най-вероятно на по-добра алтернативна цена.

Кучето си лае, керванът си върви

Дебатът за или против добива на шистов газ, ако въобще може да се нарече дебат, печално следва примера на други обществени въпроси. Медийното затъмнение е пълно, като новини се появяват само помежду другото. Експертите сякаш спят зимен сън, оставяйки обществото да търси информация от интернет и чуждите медии.

Междувременно правителството действа еднолично, убедено в собствената си безпогрешност, без особено да се вслушва в недоволните граждани, еколози, организации. Сценарий, повтарящ се за пореден път. Със забележката, че днешната продукция няма да ни донесе нито евтино парно, нито нарастване на БВП, нито енергийна независимост, а само тежки последици.

Не дупчете плодородна Добруджа!

Въпросът за шистовия газ е проблем на отговорността. И няма значение дали ще бъде разрешен чрез нова вълна протести, референдум от президента (което би било и акт достойно оттегляне), промяна на законодателството или  масови уволнения на некадърни министри и инспектори на дирекциики. Самата идея плодородна Добруджа да се превърне в опитен полигон за опасни добиви трябва неотлъчно да върви ръка за ръка с мораториум върху дупченето на земята.

Една стара индианска поговорка гласи: "Ние не сме наследили природата и земята от нашите бащи, а сме я взели назаем от нашите деца!”. Кой би искал неговите деца утре да плащат за грешките на днешни меркантилни политици?

* Какво се случи в Деветашката пещера? - http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/11/21/1209194_prilepite_v_peshterata_v_koiato_se_snima_nepobedimite/