събота, 17 декември 2011 г.

Културно кощунство

от Стоян Йотов

Орлов мост печално се превърна в израз на нечии търговски интереси. Въпреки първоначаланта коледна украса, от 16 декември мостът има още една, наложена върху старата. Абсурдното в случая е фактът, че втората украса всъщност е рекламни пана на магазини LIDL. Въпросните пана закриват целия мост (перила, плинт, самите орли и предишната коледна украса).

Допълнение: По последна информация, Орлов мост ще се ремонтира и затова има изградено скеле около него. Дано този ремонт не е като слуха за ремонт на Художествената академия, чието скеле служи за реклами на Самсунг и Сони Ериксон и до днес. . .


Паната бяха поставяни на 16 декември

четвъртък, 15 декември 2011 г.

На инат

Въпреки широко обществено недоволство и сериозен екологичен риск, Шеврон получи разрешение за сондаж в търсене на шистов газ под Добруджа
от Стоян Йотов

Всичко е (почти) ясно. Към  13.12.11г. правителството дава зелена светлина за проучването на находищата от шистов газ в „Блок 1 Нови пазар”. Този блок включва областите  Варна, Добрич, Разград, Силистра, Шумен, Нови пазар и Генерал Тошево. Историята на герберското управление обаче ни е научила, че „всяка заповед е предпоследна”, и дълбоко се надявам случаят с компания Шеврон да е такъв. Защото ако управляващите наистина позволят на американската компания дори само да сондира в търсене на газ, то това би било едно от най-лекомислените, анормално и противообществени решения на правителството. И загубата на доверие в управляващата пария би бил най-малкият проблем на България.

„Шистова лудост”
Истерията с търсенето на шистов газ се очертава като поредния опит човечеството да изсмуче на всяка цена каквото може от тази планета. Изпозлвам „на всяка цена”, защото технологията за добив на шистов газ преспокойно би намерила място в класация за най-вредните изобретения на човешкия „гений”.

Проблемът е, че методът „франинг”, използван от компании като БНК Петролиум, Шеврон, Талисман Енерджи, Ексон-Мобил и Маратон ойл за търсене и добива на шистов газ е нито идеален, нито сигурен.

Технологията включва няколко етапа. Шистите, или шупли, пълни с газ, са разположени на дълбочина, варираща от 3000~6000м., т.е под подпочвените водни басейни. За да стигне до газовата шупла, сондата прави дълбок пробив, минавайки през въпросните подземните води. Целта на сондата е да вкара в шуплите с газ много (наистина много) вода под високо налягане, примесена с химически добавки, и под влиянието на високото налягане и химическите добавки газът да се избие и тръгне към повърхността. Единствената разлика между търсещо сондиране и постоянния добив е количеството вода и броят сонди.

Тоест, имаме дълбок пробив в земната кора (опасност от мини трусове). Налице е и минаване през подземните водни резервоари, вкарване на друга вода, примесена с химически добавки, някои от които доказано канцерогенни (опасност от трайно замърсяване на естествени питейни водоизточници). Освен това, част от водата за добив на шистов газ не може да се изтегли обратно на повърхността (замърсяване на подземни пластове). А изтеглената се складира в открити резервоари, изложени на елементарното явление изпарение (опасност от  канцерогенен дъжд).

„В Деветашката пещера стана, да се готви Добруджа”*
Една от най-безумните идеи е житницата на България – Добруджа, съвсем съзнателно да бъде изложена на огромния екологичен риск. Да, същото парче земя, за което хиляди българи са се жертвали, което винаги е изхранвало и все още храни народа ни, и което е един от крепителите камъни  на българското земеделие. Да, въпреки многото екологични опасности, земеделското и сантименталното значение на Добруджа, от няколко месеца герберското правителство води една неадекватна политика, миришеща от далеч на търговки интереси, липса на съвест и отговорност.

Примерите за национална безотговорност са многобройни. Позициите на управляващите по въпроса за шистовия газ са абсурдно разнообразни. Като „Няма да проучваме за шистов газ”. През  „Шистов газ ни е нужен, за да си осигурим енергийна независимост” и „Шистовият газ е от национално значение”. И „Проучването и добивът на шистов газ, ще станат при условие, че са безопасни за хората и околната среда“  и обратното - „Ако продължат да го дразнят, ще подпише на инат за шистовия газ”. До „Нека проучим за шистов газ, пък после ще мислим за концесия”, звучащо като „След проучванията достатъчно ще сме съсипали природата, дай поне келепир да има”.

Всъщност в решенията на правителството има няколко фундаментални грешки. Едната е самото решение да се дупчи Добруджа с оглед на обществените страхове и големите екологични опасности. Втора грешка е осъществената през лятото тихомълком промяна в закона за подземните богатства и в сегашен вид той гласи, че проучванията не трябва да грозят само застрашените животински видове(но не и водите и почвите). Третият гаф е самият избор и безрезервната вяра в американската Шеврон - компания, причинила последната си екологична катастрофа само преди месец в бразилската акватория на Атлантика, компания, изгонена от няколко държави и с която Еквадор води 8 годишен дебат на стойност 8 млрд. долара. Сляпата вяра в Шеврон ясно си пролича в заблуденото изказване на Трайчо Трайков от 11 декември: „В договора е записано, че компанията носи неограничена отговорност за нанесени щети и евентуално замърсяване. Това означава, че "Шеврон" ще трябва да плати щетите и възстанови средата, ако я наруши.”.

И това на фона, че и „Непобедимите 2” носеха пълна отговорност, а какво се случи в крайна сметка в Деветашката пещера?

Но може би най-голямата грешка е основната теза на управляващите - „Шистов газ ни е нужен, за да си осигурим енергийна независимост”. Това е абсолютно невярно с оглед на бъгларското законодателство. По закон природните богатства са собственост на държавата, от една страна, а от друга, концесионерът получава пълни права върху тях в следствие от концесия, а държавата получава само пари. Тоест, ще си купуваме собствения газ, а производството е за сметка на нашата природа. При все, че с една газова тръба от Гърция/Турция си осигуряваме друга възможност за доставки, и най-вероятно на по-добра алтернативна цена.

Кучето си лае, керванът си върви
Дебатът за или против добива на шистов газ, ако въобще може да се нарече дебат, печално следва примера на други обществени въпроси. Медийното затъмнение е пълно, като новини се появяват само помежду другото. Експертите сякаш спят зимен сън, оставяйки обществото да търси информация от интернет и чуждите медии.

Междувременно правителството действа еднолично, убедено в собствената си безпогрешност, без особено да се вслушва в недоволните граждани, еколози, организации. Сценарий, повтарящ се за пореден път. Със забележката, че днешната продукция няма да ни донесе нито евтино парно, нито нарастване на БВП, нито енергийна независимост, а само тежки последици.

Не дупчете плодородна Добруджа!
Въпросът за шистовия газ е проблем на отговорността. И няма значение дали ще бъде разрешен чрез нова вълна протести, референдум от президента (което би било и акт достойно оттегляне), промяна на законодателството или  масови уволнения на некадърни министри и инспектори на дирекциики. Самата идея плодородна Добруджа да се превърне в опитен полигон за опасни добиви трябва неотлъчно да върви ръка за ръка с мораториум върху дупченето на земята.

Една стара индианска поговорка гласи: "Ние не сме наследили природата и земята от нашите бащи, а сме я взели назаем от нашите деца!”. Кой би искал неговите деца утре да плащат за грешките на днешни меркантилни политици?

* Какво се случи в Деветашката пещера? - http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/11/21/1209194_prilepite_v_peshterata_v_koiato_se_snima_nepobedimite/

вторник, 13 декември 2011 г.

"Черният ангел" - дебютният роман на Иван Русланов

За Иван Русланов без задръжки мога да кажа, че той е един изгряващ "човек на изкуството". Наистина. Той притежава , по мое наблюдение, интересен и уникален характер, присъщ на хора, за които исксутвото е работа, хоби, живот. В един момент може да бъде много отвеян, и в следващия изведнъж да се съсредоточи и създаде шедьовър пред очите ти.

Затова и много се радвам, че той получи своята първа възможност да покаже на какво всъщност е способен. А именно - да издаде първия си роман, озаглавен "Черният ангел - раждането на един от нас". 

Във връзка с премиерата, която ще се проведе на 21 декември 2011г. /за повече подробности - карето в дясно и края на този материал/, публикуваме рецензията на книгата, съставена от издателство "Буквите", и демо с първите 80 страници от книгата. 

Пожелаваме на Иван много успехи и ще чакваме продължението на "Черният ангел"!

Рецензия на книгата "Черният ангел":

"„Във фантастиката има най-много истина” прочетох онзи ден някъде из социалните мрежи. И въпреки, че в първа част на романа, която държите в ръцете си реалността намира малко отражение, To е правдиво и стряскащо – привидно безразличие, което прикрива дълбокия страх от това, да не изпъкнеш над тълпата, да не си по-различен, да не те нарочат... Кой супергерой би издържал да помага на същества, толкова уплашени, чак неспособни да оценят жестовете му? 

Дуел на титани. С тези думи може да се определи целия роман „Черният ангел”. Роман на противоположности, на противопоставяне. Не само чисто техническото противопоставяне на характери и герои, а борбата между страха и дълга. Роман за израстването, за дългият път през който преминава всеки един герой на нашето време, бил той притежател на суперсили или не. За борбата със страхът от отхвърляне, от липсата на подкрепа.

Романът „Черният ангел ” е своеобразно изследване на психологическите пречки, с които би се сблъскал Батман – да кажем – ако попадне на нашите географски координати. Ще се приспособи ли? Ще успее ли ден след ден, без ничия подкрепа да изпълнява дълга си, да се бори със злото във всичките му измерения... Ще спечели ли той нашата обич, подкрепа и уважение? Или може би ще бъде изкормен в опит да отгатнем как е създаден, за да можем да си направим друг, само че изцяло под наша власт... 

Черният ангел, като Прометей трябва да открадне огъня, този път не от боговете, а от онова тайно тясно долапче, в което самите ние сме го скрили, трябва да го открадне, за да ни го даде отново. Защото - и за мен това е тъжна констатация – все очакваме някой месия да дойде и да ни спаси, да се спусне с космически кораб, самолет от далечна страна или просто да се появи о някъде и да ни измъкне от блатото на робското съзнание.

Какво се случва, когато въпросният месия се появи? Ще го посрещнем ли радушно? Или ще го унищожим с безразличие, със страх, с така любимата ни поговорка „Преклонена глава сабя не я сече”? На всички тези въпроси отговор дава „Черният ангел”."

Демо с първите 80 страници на книгата:


Читалище "Николай Хайтов" (на гърба на магазин БИЛА, срещу х-л Плиска)


21 декември 2011г.18:30ч.


Страница на събитието: https://www.facebook.com/events/251646521565493/

понеделник, 12 декември 2011 г.

Клишето на съзиданието


Долустоящата статия е отговор на мнението на Райко Байчев, публикувано наскоро в сайта на вестник „Стандарт”:  

Г-н Байчев, както явно добре сте осведомени за качеството на българските студенти, така трябва добре да се поинтересувате и за причините, даващи Ви основание за подобно, бих казал, едностранчиво твърдение.

Като начало искам да си призная, че се почувствах леко засегнат от Вашето твърдение, осъзнавайки, че може би сте прав, затова отделих малко време в размисли защо всъщност стана така.

В началото на разсъжденията си изходих от функцията на съвременната журналистика, играеща роля на важна трансмисия в развитието на обществото. За съжаление това явно Вие не го разбирате, както и други Ваши колеги. Доказателство за това е текста Ви, който не предполага диалог и ни поставя пред свършен факт. Недопустимо е за един уважаващ себе си журналист да публикува подобен материал, колкото и вярно да е съдържанието му, защото  всеки може да констатира, че гумата е спукана, но това е тъй  просто и очевидно. Във връзка с това искам да Ви попитам, дали бихте се наели да помогнете в смяната й? Питам Ви, защото хората, които анализирайки даден проблем, могат да предложат конструктивно негово решение, са наистина малко. Докато Вие с  тази си „статия” всъщност се доказахте като един посредствен журналист, който само споменава фактите без да предложи на читателите си елементарно задълбочаване в проблема и неговите първопричини. В този ред на мисли смятам, че имате добър шанс за бъдеща реализация в областта на новинарските емисии. Изглежда ще Ви подхожда. Явно неслучайно мнението Ви, публикувано от онлайн изданието на вестник „Стандарт”, звучи по-скоро като стара новина, написана само за да се отчете дейност пред  главния редактор.

С категоричното си мнение, Вие всъщност определихте образователната ни система като неудовлетворяваща и имате право- тя е тежко болна и се нуждае от лечение. Установих, че Вие сте един млад журналист и сте продукт на същото образование, което неусетно осъдихте. Затова нямате моралното право да съдите българският студент (в масовия си вариант), понеже той е просто жертва на тази отдавна дефектирала система, част от която сте и Вие. Вашите усилия трябва да бъдат насочени в посока разобличаване и градивна критика. Друго е поколението, което „рушеше”, строейки безброй дискотеки в Студентски град.  Апропо, освен дискотеки в Студентски град, няма нито една библиотека. Друг фактор е остарялата материална база на университетите. Те от своя страна са пълни с посредствени или най-малкото немотивирани за работа преподаватели. Мижавото финансиране на учебните заведения на глава от стадото, пречи за реална пресявка на талантливите български студенти от слабите такива. Това значи: Българският студент няма условия за пълноценна работа.

Ще кажете: „Добре, но това не оправдава студентите за разхайтения им начин на живот.” Вероятно отново много хора ще се съгласят с вас, но не и аз. Този алгоритъм по който се движи съвременната българска младеж е функция на един модел на поведение, изграден в последните десетилетия и общоприет като нормален. Традиционни ценности отстъпиха място на фалшиви такива. Виновни са родители за лошо възпитание и политици за слабо образование. Вие показахте на всички очевидния резултат. Сега покажете не толкова очевидното решение. Тази тема, която Вие само споменахте, е с много по-дълбоки корени, което явно не Ви е напълно ясно. Не сте научени, че за да се отървеш от бурените, трябва да ги изкорениш, а не просто да минеш с косата отгоре.

В заключение ще кажа, че всъщност напълно Ви разбирам. Та нали и аз само до преди няколко месеца вярвах точно в това, което Вие казвате. С течение на времето обаче осъзнах, че не мога да бъда  съдник на някой, заради грешките на друг. Нужна е крачка напред в тази посока, посоката на съзиданието. Всичко е клише, дори съзиданието, но то остава единствената възможност за раждането на нещо ново и по-добро.  Не клиширайте излишно.

четвъртък, 1 декември 2011 г.

Occupy: Черния петък

За един ден американците изхарчиха сума, равна на 1/5 от БВП на България.
от Стоян Йотов

Масовата истерия в деня, следващ Дена на благодарността в САЩ, отдавна се приема за даденост. А пред нея еуфорията от евтините банани в LIDL или простото наличие на портокали от времето на соца откровено си бледнее. Блъсканиците, сбиванията и палатковите лагери пред магазините се възприемат като нещо нормално, а броят ранени цинично се е превърнал в мерило за успеха на Черния петък.

Тази година далеч не бе изключение. Жена от Лос Анджелис напръска 20 души с лютив спрей в борбата за X-Box конзоли.

В Walmart в Орегон хора се биха за кърпи за баня с невероятната цена от 1,88$. В Северна Каролина в схватката за покупки един мъж дори беше прострелян.
Парадоксално, но лайтмотивът за култ към потъпкването на морални устои и проживотинско поведение не бе в основата на неподправения потрес от Черния петък. Бомбата бе хвърлена в неделя от компанията ShopperTrak, занимаваща се с управление на данни от търговците на дребно и се изразява във финансовото представяне на голямото американско пазаруване.

Въпреки недоброто положение на домакинства, опасенията от втора рецесия и финансов хаос в Европа, Черният петък ‘2011 отбеляза своеобразен рекорд. В сравнение с предходната година, продажбите са се покачили с около 6.6%, а посещаемостта на магазини и търговски центрове с 5,1%. В допълнение, продажбите тази година бележат рекорден 8% ръст, считано  от 2007 година насам. И всички тези цифри, приравнени в реална сума, са красноречиви - 11,4 милиарда долара. (в представените данни, за съжаление, не фигурира информация каква част от изхарчената сума е под формата на кредити)

Прекалено скъпа подкрепа за залязващ модел
От чиста икономическа (и приложима на настоящия пазарен модел) гледна точка, в идеален случай, похарчената от американските граждани сума би представлявала страхотен стимул за икономиката и е доказателство за някакво повишено търсене, от което следва да се повиши и предлагането (от което икономиката тръгва нагоре и генерализирано, всичко са доволни).

В реалния случай обаче ситуацията е много, ама много противоречива. Апогеят на тазгодишния Черен петък се случва в момент, в който движението Occupy: Wall street е набрало широка публичност. А посланието на протестиращите е именно промяна на този заблуден икономически модел, изкристализирал в грандиозния петъчен шопинг. Контрастът бе пълен -  поддръжници на „окупаторите” изразяваха недоволство редом със „зомбираните” тълпи пред представителства на Walmart, Best Buy и търговски центрове в петъчния ден.

Освен това, проконсуматорският пример набира все повече противници както в лицето на „Възмутените” в Европа, така и в примерите за икономическа безизходица на Стария континент. И въпреки, че Европа и САЩ са разделени от Атлантика, то либералният пазар предполага схема на скачени съдове. И логичният въпрос – до какво ще доведе стимулирането на нещо, функциониращо с видими дефекти?

Примамливата промоционална програма и силно надутата продуктова диференциация  успя да свърши своето. Сякаш на инат, за един ден над 100 млн. потребители реализираха сума, равна на 1/5 от БВП на България. Но дали тази тенденция ще се запази? Или е стигнала закономерния си пик и с оглед на придружаващите фактори ще тръгне надолу? Отговорът може би е по-близо от Черния петък ‘2012.