Ние загубихме

Мечтаем за един по-хубав свят. Мечтаем България да стане по-добро място за живот. Мечтаем за промяна... а да се сбъднат мечтите ни, то първотрябва ние самите да станем достойни за тях. Да бъдем умни и да четем повече книги. Да сме образовани и да имаме богата обща кулутра. Да бъдем критични и да насърчаваме задълбочените мисли по въпроси, касаещи всички ни. Да сме градивни!

Познавам много хора, които се стремят да бъдат достойни за мечтите си. Много от тях притежават нужния заряд и качества.  Много от тях засякох  и на протеста, който продължава вече над два месеца.

С тези хора имаме различни убеждения. Често на дадена тема имаме коренно различни мнения. Не са редки и пламенните спорове. Но това е пътят. Това е начина да се надгражда и накрая всички да имаме полза от това. И България би била райско кътче, ако масата хора бяха такива – любознателни, разсъждаващи, и преди всичко честни.

Промяната започва от теб. Това ми напомня за един широкоразпространяван във Facebook линк „Промяната в България започва от този човек”. Но вече няма идеали. Те потънаха в посредственост.

За какво говоря ли? Ще си позволя да цитирам една известна книга и нейния автор, който е казал нещата много преди танцуващите протести. Няма как, всичко ново е добре забравено старо:

„Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му  да разпознава възвишеното или да ги постига. Никой няма власт над велики хора. Но няма да отричаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички, и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършен ство.”

И след след като създадохме образа на протестиращият (свободо-мислещ) човек и други побързаха да го отъждествят с думата „платен”, към какво повече да се стремим? Изведнъж стана много лесно да си недоволен. Че и финансово изгодно...

Е, ние загубихме!