„Надеждата е в пролите!”

Ще започна с едно откровение. Исках първият ми материал в този блог да не е толкова тежък, колкото очаквам в крайна сметка настоящият да се получи. Възнамерявах да напиша стегната и целенасочена програмна статия. Животът обаче е това, което всъщност се случва, докато си правиш някакви планове. Неочакван беше моментът със събитията в село Катуница и последвалите ексцесии. От опит знам, че за да успееш, трябва да си пластичен. Затова ще карам по същество…..

от Стоян Йотов

Кратка ретроспекция на недоволството.

През изминалата седмица и половина се нагледахме на протестни акции от страна на футболни запалянковци, мотористи, непълнолетни, крайни националисти, хора, облечени с народни носии, партийни активисти, политически лидери, роми.  Май само железничарите не излязоха, но с оглед на много успешните преговори с държавата и те ще намерят своето място на сцената на недоволството.
В мирни и не чак до там спокойни протестни митинги взеха участие хора от различни социални нива, различни професионални прослойки и споделящи различни политически убеждения. Обединени от недоволството си против общ враг. До тук, на теория, всичко е повече от великолепно – българинът е излязъл на протест, българинът се е обединил срещу общ потисник, българинът изглежда е узрял, за да декларира гражданската си позиция. Подстрекателите дори декларираха онлайн, че било крайно време свещената битка с общия потисник да започне.

Белязването на Кирил Рашков и ромския етннос.

Привидно противникът е лицето Кирил Рашков. Фактите лъснаха с голяма красноречивост: данъчни измами, връзки с представители на реда от Асеновград и околността, всяване на страх и властничество сред жители на Катуница, и не на последно място – посегателство срещу човешки живот. За отрицателно време, по примера на хора с крайни убеждения, българинът доби смелост и желание да наказва. Посегателството от страна на Рашков се прие като атака и хората отвърнаха на удара, отмъщавайки си и за многобройните кражби, тормоз и неравенство пред закона от страна на ромите из цялата страна. Злодеянието на Рашков бе моралното оправдание за побой, палежи и разруха. С един куршум изглеждаше възможно да се отмъсти за две злодейства – едното, трупано с години, а другото актуално и етично оправдано. Мотивът се превърна в средство, а то в последствие се разми. Протестиращата маса стана тълпа на еуфорията, заради което се стигна до сбиване с полицията и арести в София, Варна, Пловдив, Бургас. Последвалата втората вълна протести изглеждаше, че е надмогнала предишните изблици – привидно емоцията бе заместена от мисъл, анонимните протестиращи станаха открити граждани, безликите интернет организатори замряха, а физическата борба бе изместена от прокламациите за гражданска позиция.

Удобният враг и истинският виновник.

Истинският враг всъщност е държавната власт и хората, (не)изпълняващи правата и задълженията си във властта. Държавата създаде примера за безотговорност и незаинтересованост, обръщайки внимание единствено на печеливши инфраструктурни проекти.  Кой е чул през последните години осъдителни присъди за крадци на метали, добитък или покъщина. Колко са заловените ромски сводници или наркоразпространители? А колко деца са отведени от мизерните гета от дирекцията за закрила на детето? Случвало ли се е изобщо на ромите да им се спрат социалните помощи или детски надбавки? Ами телефонните измамници и търговците на деца? Аппатията на държавния апарат се компенсира от активността на ромите. А сегашните събития са като меко кресло за управляващите. Ромите и престъпленията им се явяват буфер, изкупителна жертва на държавното нехайство. Създавайки инкубатора на безправие и безконтролност, държавата си е създала и параван, който да „обере пешкира”.

Следователно, и тъй наречения граждански протест е вял. Хората от втората вълна „мирно демонстрират гражданската си позиция”. Или „те са на това шествие, за да изразят гражданското си отношение по проблема”. А каква всъщност е идеологията на това самодекларирало се гражданско общество. Каква алтернатива предлагат те? В протестните митинги чуха ли се предложения за реформи в програмите за социализиране и ограмотяване на ромските малцинства. Някой изложи ли позиция за премахване на гетата, за изпълнение на съдебните наказания срещу крадци и контрабандисти от ромски етнос? Кой заяви „Аз предлагам тези и тези алтернативи, които да бъдат изпълнени по този и този начин в такъв времеви период”? Протестът изобщо имаше ли изявен водач, готов да защитава промени в статуквото? Истината е, че нямаше идеология. Хората изразяваха нещо, без да знаят съдържанието му / пълнежът липсваше /. Участието в протести е по-скоро подбудено от някакъв масов принцип за самосъхранение и подражание по примера на останалите сънародници.

Решението за физическа саморазправа посредством водопроводни  ключове, бухалки, вериги, чукове или ножове също е грешно. Ами ако ромите също извадят търнокопи, мотики, брадви и каквито и да е друго самоделно средство за защита? В резултатът от сблъсъците ще удавим градове и села в кръв. Освен това, кой реално ще спечели? Властта ще се дистанцира от коленията, а армията и полицията ще третират еднакво всички „бойци”.

Без ясна идеология, Без изявени водачи. Какво следва?

Ние сме проли. Същата масова прослойка от „1984” на Оруел. Както пролите, така и ние сме бедни, залисани от ежедневните задължения, свързани с простичкото преживяване – работа, пране, миене, готвене, отглеждане на потомството. Живеем предимно в олющени сгради от прашни и мръсни квартали. Забавляват ни предимно с плоски шеги и евтин хумор. Ние сме недоволни и същевременно нямаме време да се замислим за промяна. Такова не ни остава. Трябва да измислим как да вържем семейния бюджет, как да угодим на децата, какво да сготвим. Ние сме удобни. Множеството не задава въпроси. То просто няма време за това. Като се случи да протестираме, бързо правим компромис с исканията си, или просто няма какво да изразим. Управниците не ни слушат, защото за тях ние не сме нито личности, нито заплаха.

Какво следва? Уинстън от „1984” вярваше, че надеждата е именно и само в пролите. Че ще дойде време, когато те ще въстанат, ще премахнат партията, целяща само придобиването на власт и ще наложат нова система. Ако се оповаваме на негативния край на книгата, бъдещето не изглежда добро. Затова да вярваме, че ще надмогнем пролската аналогия. И че ще се пробудим.