Не знам дали си спомняте приказките, които сте чели или са ви чели като малки. Всъщност дори е възможно вие да четете на децата си, но това не е от съществено значение. Та там, в приказките, сюжетът често е обвързан с различни истории за сблъсъка добро и зло. Разбира се въпросното зло винаги губеше в последните редове на всяка една от тях, което обаче ярко контрастира с реалния живот и неговото не чак до там справедливо ежедневие. В тази връзка предполагам всички сте били жертви на някакъв вид неправда. Не рядко става въпрос за чисто човешки взаимоотношения като завистлив колега или подобна тривиална история, но сте попадали и в ситуация, в която е нямало кой друг да обвините освен държавата или за да бъдем още по-точни, било ви е най-удобно да обвините държавата.
Чувал съм много хора да обвиняват България като държавна организация. Обвиняват я както за основателни, така и за неоснователни неща. И наистина, като се замислим страната ни е виновна за много от бедите, които ни се случват и ако решим да правим списък, той със сигурност ще бъде по-дълъг от еднометрова бюлетина. Избягвайки излишното многословие ще спомена само някои от тях: безработица, ниски заплати, пенсии, лошо състояние на пътищата и т.н. Неслучайно все повече млади хора бягат от мизерията, която царства в страната и отиват да учат или работят в чужбина. Повечето от тях не се връщат никога - та нали в чужбина е по-добре! Все пак не искам да оставате с убеждението, че аз обвинявам държавата за безпорядъка наоколо или за лични беди. Точно обратното! Аз обвинявам хората, защото смятат, че държавата като организация е длъжна да се грижи за нас. Понеже от пръв поглед това може би не е очевидно за някои хора ще уточня. Държавата е създадена от хората и за хората и това всъщност е основната й движеща сила навсякъде по света. Тя работи за народа, защото той я е създал.
В България това очевидно не е така. Според някои вървим бавно нагоре(май им викаха политици), докато други твърдят, че всъщност „летим” стремглаво надолу. Истината е че нещо не е на мястото си.
Още от древни времена човек е открил, че в големи и добре организирани групи се оцелява по-лесно. Някъде в началото на всичко е възникнал племенно-общинният строй, последвало е зараждането на демокрацията в Древна Гърция, съществували са и много монархии и така до наши дни. Общото между всички видове държавна организация, е че в общият случай те са били създадени от по-малка или по-голяма група хора. Всъщност това, което се опитвам да докажа е че в съвременния смисъл на думата държава, тя е творение единствено и само на хората. Проблемът се състои в това, че нещо, за което не се грижиш, няма как да работи. Просто е невъзможно. Може би до някое време ще се движи на инерция, но обезателно ще закъса по средата на пътя, а недай си боже да тръгне и в обратно посока надолу по склона, следвайки закона за гравитацията. Така е и с нашта собствена държава. Ние не се грижим за нея, всъщност изобщо не ни интересува какво става и какви проблеми има и тя е закъсала в аварийната лента на европейската магистрала.
Основната идея на демокрацията се състои в това, народът да избере свои представители, които от своя страна формират структурите изграждащи държавата. В този ред на мисли основната ни вина е пълната липса на заинтересованост от политика и в частност от това кой човек ще бъде избран за наш представител в държавната власт. В тази връзка стигаме до извода, че отново хора носят основната вина, този път олицетворяващи не народа, а държавата. Процеса е взаимен. Ние не контролираме потока от отделни личности вливащи се в държавният апарат и той от своя страна при липса на качество или користни намерения не може да функционира.
Тези причини са единствената ми, но достатъчна обосновка да обвиня хората в повсеместно бездействие. Сами българите сме виновни за разпадащата се система на образование в България и масовото „затъпяване” сред днешната младеж. Сами сме виновни, че в държавният апарат цари корупция. Сами сме виновни, че по изборно време най-печелившият бизнес е да се продадеш за двадесет лева и някое друго кебапче. Сами сме виновни за това, че правителството не функционира успешно като такова. Всички сме виновни. Затова ще гласувам.
Чувал съм много хора да обвиняват България като държавна организация. Обвиняват я както за основателни, така и за неоснователни неща. И наистина, като се замислим страната ни е виновна за много от бедите, които ни се случват и ако решим да правим списък, той със сигурност ще бъде по-дълъг от еднометрова бюлетина. Избягвайки излишното многословие ще спомена само някои от тях: безработица, ниски заплати, пенсии, лошо състояние на пътищата и т.н. Неслучайно все повече млади хора бягат от мизерията, която царства в страната и отиват да учат или работят в чужбина. Повечето от тях не се връщат никога - та нали в чужбина е по-добре! Все пак не искам да оставате с убеждението, че аз обвинявам държавата за безпорядъка наоколо или за лични беди. Точно обратното! Аз обвинявам хората, защото смятат, че държавата като организация е длъжна да се грижи за нас. Понеже от пръв поглед това може би не е очевидно за някои хора ще уточня. Държавата е създадена от хората и за хората и това всъщност е основната й движеща сила навсякъде по света. Тя работи за народа, защото той я е създал.
В България това очевидно не е така. Според някои вървим бавно нагоре(май им викаха политици), докато други твърдят, че всъщност „летим” стремглаво надолу. Истината е че нещо не е на мястото си.
Още от древни времена човек е открил, че в големи и добре организирани групи се оцелява по-лесно. Някъде в началото на всичко е възникнал племенно-общинният строй, последвало е зараждането на демокрацията в Древна Гърция, съществували са и много монархии и така до наши дни. Общото между всички видове държавна организация, е че в общият случай те са били създадени от по-малка или по-голяма група хора. Всъщност това, което се опитвам да докажа е че в съвременния смисъл на думата държава, тя е творение единствено и само на хората. Проблемът се състои в това, че нещо, за което не се грижиш, няма как да работи. Просто е невъзможно. Може би до някое време ще се движи на инерция, но обезателно ще закъса по средата на пътя, а недай си боже да тръгне и в обратно посока надолу по склона, следвайки закона за гравитацията. Така е и с нашта собствена държава. Ние не се грижим за нея, всъщност изобщо не ни интересува какво става и какви проблеми има и тя е закъсала в аварийната лента на европейската магистрала.
Основната идея на демокрацията се състои в това, народът да избере свои представители, които от своя страна формират структурите изграждащи държавата. В този ред на мисли основната ни вина е пълната липса на заинтересованост от политика и в частност от това кой човек ще бъде избран за наш представител в държавната власт. В тази връзка стигаме до извода, че отново хора носят основната вина, този път олицетворяващи не народа, а държавата. Процеса е взаимен. Ние не контролираме потока от отделни личности вливащи се в държавният апарат и той от своя страна при липса на качество или користни намерения не може да функционира.
Тези причини са единствената ми, но достатъчна обосновка да обвиня хората в повсеместно бездействие. Сами българите сме виновни за разпадащата се система на образование в България и масовото „затъпяване” сред днешната младеж. Сами сме виновни, че в държавният апарат цари корупция. Сами сме виновни, че по изборно време най-печелившият бизнес е да се продадеш за двадесет лева и някое друго кебапче. Сами сме виновни за това, че правителството не функционира успешно като такова. Всички сме виновни. Затова ще гласувам.
0 коментара:
Публикуване на коментар
За валиден коментар, моля спазвайте следните правила:
1. Всички коментари да бъдат написани на кирилица.
2. Забранява се използват вулгарни, цинични и расистки лозунги.
3. Спамът няма да се толерира.
Коментари, неотговарящи на тези изисквания, подлежат на модерация.