Медийна капитулация

Как родните телевизии отбелязват Националния празник 3 март?

 от Стоян Йотов

Започвам този материал с леко нежелание. Но не защото материята е скучна, или информация за нея се намира трудно. Напротив, проблемът с българските медии, в частност телевизиите е, . . . . ами, телевизиите са като костюм на Лейди Гага – скандален и циничен, но гарантира популярност на притежателката му (надявам се почитателите на Лейди Гага да не ми се разсърдят, говоря за костюма, не за творбите ѝ).

Нежеланието ми е продиктувано от факта, че се чувствам огорчен от това, за което пиша. В навечерието на Българския национален празник пиша критика за нещо, което всъщност е българско. Ама като съм започнал . . . .

Че медиите ни заливат с нискокачествени и посредствени продукции, всеки може сам да се убеди с очите си. В крайна сметка, пазарният модел вижда основната си цел в  максимализиране на печалбата и минимизиране на разходите, което на медиен език означава евтина продукция, достигаща до максимално голяма аудитория. Не е трудно да се досетим, че безмозъчните и елементарни програми са по-лесни за правене и възприемане от интелектуалните такива.

Но националните празници, особено 3ти март, трябва да са изключение. Денят, в който отбелязваме триумфа на нацията, върхът в израстването ни, трябва е особен, различен, и телевизиите би трябвало да се съобразяват. Поне веднъж в годината телевизиите трябва да излъчват качествени програми, поне малко компенсиращи посредствените шоута и сериали, с които ни облъчват през останалите 364 дни.

Обществото обаче е добре приспано. И реалността е грозна и трагична – като овчедушното подминаване на гаврата с военния марш „Велик е нашия войник” или наличието на логото на любимата на нацията „Шеврон” върху поканите на американското ни представителство по случай Националния празник. И логични, телевизиите няма да изпуснат златната възможност.

Голямата изненада поднася bTV. Въпреки че има достатъчно доводи защо изобщо не трябва да се учудваме на поведението на телевизията, аз имам и довод контра – програмата им миналата година. На 3 март 2011г., макар с противоречиви природа и обществено одобрение, Слави Трифонов и екипът му направиха една, смея да кажа, много добра, смела и напоена с българщина продукция – двучасово предаване, заснето в Панорамата в Плевен. Предаване, посветено изцяло на историята. Браво! Дори съжалих, че bTV не са дали на Слави повече ефирно време.

За сметна на това, на 3 март 2012 bTV ще излъчва „Ексклузивен епизод на най-българския сериал „7 часа разлика” (цитат от рекламния клип – бел. авт.). И това ако не е най-нискокачествения ПР в последно време, здраве му кажи.

НоваТВ също не изостават, въпреки че освен ПР, в тяхната продукция би следвало да има и елементи на българщина – „Специално издание на най-българското предаване „Аз обичам България” (отново цитат от рекламния клип). Продукцията като замисъл не е от най-лошите, признавам, дори има образователен характер. Но предаването често се обръщаше в елементарна забава и вероятността това да стане в събота вечер е голяма -  не особено подходящо за Националния празник. А и това изкуствено съревнование с bTV за „най-българската продукция” е абсурдно.

Съмнявам се и Венета Райкова да направи „Горещо” в духа на Националния празник. Май само „Стъпки в пясъка” от 23.00 ще обере срама.

Списъкът с лоши продукции продължава с TV7, които са предвидили един американски сериал – „Триумфът на червилата”, предаване за Мис България 2012 и филм – Джеймс Бонд. BBT също не е за пропускане – английския сериал „Диви сърца” и една документална поредица – „Големите музеи на Америка”. Pro7 също залага на чужди продукции – праймтаймът ще е доминиран от 2 американски филма  - трилър и научна фантастика. Тоест, все заглавия, „изцяло в унисон” с Българския национален празник.

Канал 3 по програма ще излъчва предаването „Едно към едно” – по принцип предаване за спорт, но кой знае, в Канал 3 форматът на предаванията не определя едностранно същността им.

За радост, сред родните телевизии има две изключения. Едното е СКАТ – в праймтаймът си телевизията е включила едно историческо предаване (въпреки че по програма то е кратичко) и живо предаване – „От българско по-българско”.

Не е трудно да отгатнем, че другата добре представяща се телевизия е БНТ 1. Въпреки че донякъде по задължение националната телевизия отразява Тържествената заря – проверка от площад „Народно събрание”, иронизираната „телевизия майка” не залага само на живото отразяване пред парламента. Освен страхотния сериал „Хъшове”, БНТ представя и филма „След края на света”

(http://bnt.bg/bg/movies/details/1327/sled_kraja_na_sveta_igralen_film_bylgarija_1999g). Дано и „Шоуто на канала” има подходящ сценарии.

Не е за пропускане и филма „Героите на Шипка”, който ще бъде излъчен в ефира на БНТ World.

Каква е равносметката? Болшинството родни телевизии са свалили гарда, с което, съзнателно или не, вредят на обществото. Бившият ни президент, Георги Първанов, си спомням, че каза една много интересна фраза: „Телевизорът победи хладилника”. И 3 март ли?

Националния празник е повод да се присетим за ценности като национално достойнство, гордост, чест, родолюбие. Да се спомним какво е било преди нас, да оценим какво може да бъде след нас, да придадем малко повече смисъл на тази мистерия животът. Да си кажем какви сме били, и какви можем да бъдем. Да осъзнаем потенциала си. Защото ние, българите, наистина сме успявали, борили сме се за това, в което вярваме, целеустремени и обединение! И макар днес всячески да се опитват да ни приспиват, то някъде в нас гори пламък. Нашият пламък, който не може да бъде отнет от пошли продукции на телевизии със съмнителна собственост, или корпорации, или политици. Ние можем, стига да повярваме, да вярваме в себе си!

Честит 3 март!